![Когато дойде паякът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/8/kogato-dojde-payakt-bg-download.jpg)
Когато дойде паякът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-044-7
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
Деймън е красиво шестгодишно момченце, което винаги ми напомня колко невероятна беше майка му. Имаше очите на Мария. Другата ми слабост е Джани. Тя е четиригодишна, с акъла на петнайсетгодишна. Обича да ме нарича „Големия татко“. Звучи ми като негърски жаргон, който тя си е измислила. Може би в някой друг живот е познавала голямата футболна звезда „Големия татко“ Липскомб.
На леглото лежеше и романът „Видим мрак“ от Уилям Стайрън, в който той описва депресията си. Затова го четях. Надявах се да ми помогне да превъзмогна собствената си депресия, обзела ме след убийството на Мария. Изминаха едва три години, а ги чувствах като двайсет.
Това, което всъщност ме бе събудило тази сутрин, беше светлината от фарове, която се процеждаше през щорите. Чух да се затръшва вратата на кола, а после бързи стъпки по настилката на алеята пред къщи. Прокраднах се на пръсти към прозореца на спалнята, като внимавах да не събудя децата.
Погледнах надолу и видях зад моето старо порше две патрулни коли. Навън изглеждаше ужасно студено. Навлизахме в най-дълбоката дупка на вашингтонската зима.
— Оставете ме на мира — промърморих аз в ледените щори на стъклото. — Махайте се!
Сампсън се беше насочил към задната врата на кухнята. Часовникът до леглото показваше пет без двайсет. Време беше да тръгвам на работа.
Минута преди пет сутринта двамата със Сампсън спряхме пред стара многоетажна къща на улица „M“ в Джорджтаун. Беше строена преди войната и облицована с кафяви камъни. Решихме лично да проверим апартамента на Сонеджи. Единственият начин работата да се свърши както трябва, е като си я свършиш сам.
— Всички лампи светят. Изглежда има някой — отбеляза Сампсън, когато слязохме от колата. — Кой може да бъде?
— Познай от три пъти. Първите два не се броят — измърморих аз.
Мъчеше ме сутрешното главоболие. Посещението в бърлогата на чудовището нямаше да ми помогне да се оправя.
— ФБР. А може да е Ефрем Зимбалист9 — започна Сампсън. — Може би снимат поредната серия „Истински истории от ФБР“.
— Да проверим на място.
Влязохме в къщата и се качихме по витите стълби. На втория етаж вратата на апартамента на Сонеджи беше „запечатана“ с кръстосана жълта полицейска лента. Не ми приличаше на жилище, което би обитавал „Господин Чип“. Подхождаше повече на Ричард Рамирес10 или на Убиеца от Зелената река11.
Издрасканата дървена врата беше отворена. Вътре се виждаха двама от лаборантите на ФБР. Местен диджей по прякор „Мазника“ се дереше от радиото, поставено на пода.
— Хей, Пийт, какво става? — подвикнах аз.
Познавах единия. Казваше се Пийт Швайцер. Когато ме чу, вдигна глава.
— Я виж кой е тук! Добре дошъл в светилището.
— Дойдохме да ви потормозим. Да видим какви сте ги свършили — обади се Сампсън.
И двамата сме работили с Пийт Швайцер. Харесвахме го и му имахме доверие. Доколкото можеш да имаш доверие на служител от ФБР.
— Влезте и се чувствайте като у дома си в „Каза Сонеджи“. Този тук е моят колега по издирването и прибирането на боклуци Тод Туи. Много обича да слуша „Мазника“ в малките часове. Тези двамата са таласъми като нас, Тод.
— Най-добрите — уверих аз Тод Туи.
Вече бях започнал да душа из малкия апартамент. Отново всичко ми се стори нереално. В главата си отново усетих едно леденостудено влажно местенце. Зловещо време.
В малкия едностаен апартамент беше мръсно и разхвърляно. Нямаше много мебели, гол матрак на пода, масичка с лампа и канапе, което изглеждаше като взето от боклука. Но подът беше зарит с различни вещи.
В общия хаос се виждаха смачкани чаршафи, кърпи и бельо. Можеха да напълнят две-три перални. Безредието се създаваше най-вече от книги и списания. Стотици книги и поне още толкова списания бяха разхвърляни из единствената малка стая.
— Нещо интересно? — попитах Швайцер. — Прегледа ли библиотеката му?
— Всичко е интересно — отговори той, без да вдига глава от купчината книги, по които търсеше отпечатъци. — Хвърли едно око на книгите до стената. И обърни внимание, че нашият приятел е избърсал целия шибан апартамент, преди да изчезне.
9
Известен музикант от румънски произход. — Б.ред.
10
Сериен убиец на жени, действал в района на Лос Анджелис. — Б.ред.
11
Сериен убиец на жени, действал предимно по пътищата около Сиатъл, щата Вашингтон. Остава незаловен въпреки многогодишните усилия на полицията и ФБР. — Б.ред.