Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рестарт [bg]
Рестарт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рестарт [bg]

Электронная книга - «Рестарт [bg]». Краткое содержание книги:

Те знаят всичко… Те контролират всеки… Освен теб! Джими смята, че познава добре страха, параноята и загубата. Но май не е точно така. Пияница и женкар, той е на кръстопът. Има един последен шанс да спаси кариерата и брака си и разполага със седем седмици, за да вдигне на крака затъваща компания. В замяна ще получи длъжността генерален директор и с жена си ще могат да започнат на чисто. Този път Джими знае по кой път да поеме. Само че от момента, в който влиза в сградата, той усеща, че нещо не е наред — тук е прекалено тихо и твърде празно. А когато полицията се заинтересува от изчезването на предишния генерален директор, Джими започва да се пита в какво се е забъркал. После открива техника за наблюдение в къщата на съседа си, която е насочена право към неговия дом. И забелязва, че жена му не е просто изморена, а е ужасена и се опитва да го скрие. Нищо не е както изглежда. Джими вече не смята, че живее живота мечта — по-скоро си мисли, че е попаднал във възможно най-лошия кошмар. А когато най-сетне се добира до истината… тя се оказва по-шокираща от всичко, което някой би могъл да си представи.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 148
Перейти на страницу:

Мобилният ми телефон иззвънява.

Резкият звук ми носи облекчение. Дава ми възможност да изляза от стаята, без да казвам нищо повече, без да я наранявам, без да съм принуден да си припомням нещата, които съм направил.

5

Изваждам телефона си от джоба на панталоните, които лежат на топка на пода. Отговарям на третото позвъняване. Излизам от стаята, притиснал телефона до ухото си.

— Джим — съобщавам аз в слушалката.

— Как върви, мой човек?

Тад Билъпс. Най-старият ми приятел. Ако се замисля… може би единственият ми приятел. Останалите ме предадоха. По някакъв нелеп начин Тад не само ми остана верен, но ми даде и тази работа в „Тао“. Което го прави повече от приятел — той ми е и шеф.

С телефон между бузата и рамото аз внимателно затварям вратата зад мен, за да не обезпокоя Либи. Тръгвам по коридора.

— Как върви ли? — повтарям аз. — Върви на провал, Тад. Носим се право към ада. Компанията е боклук, хората са боклук, продуктът също е боклук, който никой не иска да купува. Гълтаме по милион на месец. И са ни останали пари за само седем седмици.

— Да — казва той. — Предполагам, трябваше да спомена тези неща, преди да ти предложа работата. Намери ли вече добри ресторанти там?

— Ресторанти? Нямам никаква представа — шляпам все така бос надолу по стълбите. — Ями припомни как успя да ме излъжеш да дойда тук.

— Не съм те уговарял. Ти ме убеди. Молеше ме на колене. Беше отчаян.

— Преувеличаваш — казвам аз. Само че неговите задявки, подхвърлени уж на майтап, минават много близко до костта. Онзи следобед, когато го издебнах в „Ил Форнайо“, наистина бях на ръба на отчаянието.

Не.

Отчаян внушава, че съм имал някакво достойнство. Жалък би било по-точна дума.

Той сменя темата.

— Как е Либи?

Снишавам глас:

— Намусена, сърдита.

— Е — заключава той ведро, — значи всичко е наред.

— А… да не забравя да те информирам: тук е 38 градуса.

— Да, и затова трябваше да те предупредя. Във Флорида става малко… как се изразяваха там? Задушно.

— Благодаря за предупреждението.

— Нека се сетя. Днес си отишъл в офиса по костюм, нали?

— Не — лъжа го аз.

— Никой във Флорида не носи костюми, Джими. Ти колко нагъна в багажа си?

— Не съм вземал костюми, Тад.

— Колко?

— Три. Все вълнени.

— Има ли някаква, макар и минимална надежда? — рязко става делови Тад.

— Казват, че през декември се разхлаждало.

— За компанията говоря, Джими.

— Не знам — отговарям аз. — Дай ми още ден-два да се поразровя из нещата и ще видим какво ще надуша. — Влизам в дневната и отивам към плъзгащата се стъклена врата. Надниквам навън, към двора. Дъждът е спрял. Плувният басейн е с огледална повърхност и чист като сълза.

— Какво има да душиш? — интересува се Тад.

— Исках просто да кажа, че…

— Спомни си какво ти казах, когато те наемах — прекъсва ме Тад.

— Че ще ме направиш богат?

— Не, това беше лъжа. Спомни си другото. — Гласът на Тад иде на талази и аз определено чувам духащия през микрофона му вятър. Представям си го как кара беемвето кабриолет със свален гюрук из слънчевото, умерено топло Пало Алто, с блутут слушалката, закачена на ухото.

— Кое друго?

— Казах ти: „Защити инвестицията ми и мен".

Сега, като ми го казва, си го спомням. Още тогава думите му ми се бяха сторили странни: Защити инвестицията ми и мен.

— Какво означава това?

Означава каквото чуваш. Първият ти приоритет е да спасиш компанията… ако можеш.

— А вторият?

— Няма такъв. Това е. — След малко допълва: — Погрижи се щедростта ми да не се върне да ме ухапе по задника.

— Това пък какво означава, Тад?

— Означава — бавно изговаря той, сякаш съм малоумен идиот, — че съм те наел, защото си ми приятел. Рискувах с теб. Накарай ме да се гордея. Това е всичко.

— Разбирам.

Само че не разбирах. Трудно е да се повярва, че Тад е загрижен за съдбата на „Тао Софтуер“ — нищожна треторазрядна начеваща компания, в която той е убедил партньорите си да инвестират преди почти четири години. Той има поне дузина такива компании в инвестиционния си портфейл. Репутацията му няма да бъде накърнена, ако „Тао“ фалира. Деветдесет процента от компаниите, в които се наливат рискови инвестиции, се провалят. Такова е естеството на този вид бизнес. Рисковите инвеститори смятат, че са успели, ако дори само една от десет техни компании успее да изплува. Но какво иска да ми каже Тад с това „защити мен“? От какво да го защитя?

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)