Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- И... ? - попита Евен, понеже той не продължи.
- Ами, гърмежът прозвуча и настана суматоха. Той изчезна, без да си получи уискито, всъщност той единствен не остана и не е говорил с полицията.
Глава 16
- Когато един ден застанеш пред портата на Свети Петър и откриеш до нея пързалката към Ада, когато видиш, че някои ги пускат през портата, докато други най-жестоко ги изпращат в пещта, чак тогава ще започнеш да изчисляваш вероятността да те пуснат по единия или другия път. - Тя му се усмихна горчиво и отвори уста, за да го изпревари, понеже видя, че се канеше да каже нещо. Той стоеше с недоядена ябълка в ръка.
- Когато усетиш, че положението ти не е много розово, ще започнеш да провокираш Свети Петър, може би със забележката, че изглежда брутално скучен, а после, и точно тук, Евен, не бих могла да те следвам повече, ще завържеш въже за колоната на портата, ще попиташ един от ангелите пазители за разстоянието до огъня долу, ще прережеш въжето и ще завържеш другия край около тялото си. После ще седнеш на пързалката с обичайната си момчешка усмивка, ще помахаш за сбогом и ще изчезнеш
към Ада. Докато се пързаляш, ще усещаш нарастващата горещина и ще разчиташ да си изчислил правилно дължината, а въжето ще се спре точно в последната секунда, преди да изгориш, за да можеш да се изкачиш отново и да кажеш „ей, така или иначе не ме свърташе там“. Защото точно по този начин гледаш на живота - и смъртта - като на нещо, което можеш да изчислиш, да си играеш с него до безкрай. Ето това не е по силите ми.
Май му хвърли уморен поглед, драскотините по бузата й бяха засъхнали, отвори вратата, застана наполовина извърната с гръб и с куфар в ръка.
- Може би си забравил да си набавиш въже, което не се топи от горещината...
- Pardon? - Евен примигна няколко пъти, премести поглед от куфара върху движещата се до него лента към мъжа. - Какво казахте?
- Трябва да смените полет в Амстердам. Пристигане в Осло 23:45 - повтори мъжът на гишето и му подаде билета.
- Благодаря.
Евен вдигна чантата, която беше достатъчно малка, за да мине и за ръчен багаж, огледа се в чакалнята за заминаващи на летището и си намери свободно място за сядане. За пореден път се опита да звънне на Фин-Ерик, но така и не получи отговор.
На входа за проверка за сигурност се беше образувала опашка. Евен се вгледа във високата, бяла врата, през която всички трябваше да минат, за да навлязат в безмитния рай. Той дали щеше да успее, или пък щяха да открият малко бяло пликче, което е пропуснал да забележи, докато е приготвял багажа си в хотела? Дали „те“, които по дяволите и да бяха, бяха скрили повече от онова, което откри в чорапа?
- Там проверяват за метал, оръжие - измънка той, за да успокои нервите си. Пое си дълбоко дъх, стана и... пак седна. Метал. Дали „те“ не биха могли да скрият някъде и нож? Затърси из всички джобове, един по един, провери подплатата на коженото си яке, не забрави и вътрешния
джоб, който никога не използваше. Дори си свали ботушите, огъна горната им част по всички ръбове. Почувства се глупаво. Накрая пъхна ръка в панталоните, и отпред, и отзад, видя как някакво момиче се ухили на минаване покрай него. Никакви пликчета. Никакъв метал, нищо, което не биваше да е там. Той провери щателно всички шевове и джобове на чантата, дръпна ципа и опипа вътрешността й, дъното, съдържанието. Забеляза, че движенията му бяха невротични и привличаше вниманието на околните. Изведнъж стана, отправи се към вратата с твърда крачка и застана най-отзад на опашката. Бързо наближи пазача, който отговаряше за проверката. Дамата пред него трябваше да свали обеците си и нещо, което бе пъхнала в косата си и ги остави да минат през скенера. Евен остави чантата си на лентата и я видя как изчезна.
- Имате ли нещо метално в джобовете? - Пазачът му подаде найлонов плик. Той пъхна вътре монети и връзка ключове, извади телефона си и подскочи, понеже издаде внезапен звук.
- Ало? - погледна виновно пазача, който му направи безпомощен знак да отстъпи настрана.
- Търсил си ме - прозвуча гласът на Фин-Ерик.
- Моментът не е подходящ, Фин-Ерик. Ще ти се обадя по-късно - изключи телефона, сложи го при монетите и пое към вратата.
- Любимата няма търпение? - усмихна се пазачът, сякаш бе казал нещо смешно. Евен се вгледа в униформата и устоя на изкушението да му фрасне един по идиотската мутра. Вратата изпиука, когато мина през нея и пазачът му направи знак да се върне.
- Свали си якето.
Евен усети как подмишниците му се потят и пъхна якето в голяма найлонова торба. Пак мина през вратата. Този път не се чу нищо. Жената при екрана не се обади.
Той си получи вещите и влезе в голямото помещение с безмитни магазини и ресторанти. Намери табло с часовете на излитане. Имаше доста да походи до гейт 23, а времето