Невидимото братство

Тоалетната беше мръсна и смърдеше на старо опикано. Евен се затвори в една кабинка, седна на капака и изви гръб, опита се да потисне порива да изкрещи и се ухапа по ръката. Не беше на седемнайсет, вече нямаше желание да бяга и да се страхува. Вече не беше Неве.

В тоалетната влезе някой. Евен го чу да застава неподвижно, а вратата зад него се затвори. Стъпките се приближиха, едната обувка изскърца, отиде до кабинките и разклати бравата на неговата, измърмори нещо и продължи към следващата. Ключалка изщрака металически. Свалиха се панталони и въпросният изстена и запъшка, докато вършеше работата си. После се избърса, вдигна панталоните и пак изчезна навън. Евен издиша. Не беше сигурен дали не бе таил дъх през цялото време.

- Не си изми ръцете - измърмори той и го досмеша. Чифт пълни с бактерии ръце на парижанин му бяха нужни, за да поуталожат паниката. Запали цигара и се облегна назад. Някаква тръба заклокочи, иначе в тоалетната беше тихо. Дали да не се обади на инспектор Бонжов и да му разкаже за пликчето в чорапите?

Сега се налага да мисля логично. Издиша дим към мръсния, сив таван. Ако полицията е подхвърлила пликчето, от реакцията ми ще узнаят, че съм чист и невинен. Вдигна капака и изтръска пепел в чинията. Или пък ще решат, че съм двойно по-хитър - и виновен. И ако (все пак) полицията е оставила пликчето - може би и двете - то те са всичко друго, но не и чисти, а когато разберат, че съм открил пликчето в чорапа, ще използват други средства, за да ме стреснат. Загледа се в еректирал пенис със свръхразмери, издраскан на вратата на кабинката.