Анн от дома на мечтите
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Хрусанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от дома на мечтите». Краткое содержание книги:
Анн тъкмо щеше да попита каква е книгата на живота му, когато Първия помощник отклони вниманието им, като скочи на коляното на капитан Джим. Той беше огромно животно с лице кръгло като луна, живи зелени очи и с два чифта грамадни бели лапи. Капитан Джим нежно го погали по гърба.
— Не обичах котките, преди да намеря Първия помощник — отбеляза той под съпровода на звучното мъркане на Помощника. — Спасих му живота и когато си спасил живота на някое същество, ти си длъжен да го обичаш. Това е второ по важност след даването на живот. Има ужасно безразсъдни хора на този свят, госпожо Блайт. Някои от онези градски хора, които имат летни къщи отвъд залива, са безразсъдни до жестокост. Това е най-лошият вид жестокост — безразсъдството. Не можем да се примиряваме с него. Те гледат котки тук през лятото, хранят ги и ги глезят, кичат ги с панделки и якички. После през есента те си отиват и ги оставят да умрат от глад и от студ. Това ме вбесява, госпожо Блайт. Един ден миналата зима намерих мъртва на брега една нещастна котка, която лежеше до телата на трите си малки котенца. Беше умряла, опитвайки се да ги топли. Беше ги покрила с вкочанените си лапи. Господи, разплаках се. После започнах да ругая. После занесох бедните котенца вкъщи, нахраних ги и им намерих добри домове. Познавах жената, която беше изоставила котката и когато тя се върна това лято, аз просто отидох отвъд залива и й казах мнението си за нея. Това беше смесване на класите, но аз обичам да се намесвам в името на добра кауза.
— Как го прие тя? — попита Гилбърт.
— Разплака се и каза, че „не била помислила“. Казвам й: „Смятате ли, че това ще се приеме като добро извинение в деня на Страшния съд, когато ще трябва да дадете сметка за живота на тази нещастна майка? Господ ще ви попита за какво ви е дал ум, ако не мислите с него, така смятам“. Мисля, че тя друг път няма да оставя котки да умрат от глад.
— Беше ли Първия помощник един от изоставените? — попита Анн.
— Да. Открих го в един страшно студен ден през зимата, оплетен в клоните на едно дърво с глупавата си якичка с панделка. Беше почти умрял от глад. Ако можехте да видите очите му, госпожо Блайт! Той беше само едно малко котенце и беше оживял някак си, след като го бяха изоставили. Когато го освободих, той жално близна ръката ми. Не беше могъщият моряк, когото виждате сега. Беше кротък и плах. Това стана преди девет години. За котка животът му е доста дълъг. Той е добър стар приятел.
— Очаквах, че имате куче — каза Гилбърт.
Капитан Джим поклати глава.
— Някога имах куче. Толкова се бях привързал към него, че когато умря, не можах да понеса мисълта да си взема друго на негово място. То беше истински приятел — разбирате ли, госпожо Блайт? Матей е просто приятел. Привързан съм към Матей — още повече като знам какъв дявол е той — като всички котки. Но аз обичах кучето си. Винаги съм изпитвал някакво необяснимо съчувствие към Алекзандър Елиът заради кучето му. В едно добро куче няма нищо дяволско. Затова повече ги обичат, отколкото котките, мисля. Но проклет да съм, не са толкова интересни. Ето ме, говоря твърде много. Защо не ме прекъснете? Когато ми дадат възможност да говоря с някого, направо се забравям. Ако сте свършили с чая, имам няколко нещица, които можете да погледнете. Събрах ги из странните ъгълчета, където имах навика да си пъхам носа.