Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Посоката на разсъжденията й очевидно не се хареса на мистър Уордъл от тайните служби, който вдигна глава и промърмори:
— Надявам се, не намеквате, че е бил замесен някой от хората ни.
— Нищо не намеквам.
— Дано…
Джени кимна, макар че намекът бе очевиден и стана причина мистър Уордъл да се наежи.
— Вижте какво — изръмжа той и бавно огледа присъстващите. — Преди да правим прибързани заключения, искам да ви напомня, че тайните служби охраняват президентите на тази страна от 1902 година насам. Някой да си спомня случай на предател от тази служба? — Очите му гледаха заплашително, ръмженето му стана по-басово. — Няма федерална агенция, която да използва толкова стриктни процедури за подбор като нашите!
Тишината, която настъпи, беше нарушена от Филис Карни.
— Чарлс, не искам да ти противореча, но трябва изрично да подчертая, че ние в ЦРУ не отстъпваме на никого, когато става въпрос за разкриване и елиминиране на предателите!
Измина един изключително дълъг миг, преди присъстващите да осъзнаят, че звукът, който стига до ушите им, е тропотът от топките на Чарлс Уордъл, търкалящи се по пода.
— Аз… Не исках да кажа, че нашата система е непробиваема — едва успя да смутолеви той.
Марголд дари Филис с кратко одобрително кимване и побърза да добави:
— Незабавно трябва да поставим под наблюдение всички, които са имали достъп до мерките за сигурност в къщата.
— Направи списък и още тази сутрин го предай на Мийни! — каза Таунзенд, обръщайки се към Уордъл. — А за да се спази принципът за безпристрастност, разпитите и разследването ще бъдат поети от Бюрото.
Горкичкият мистър Уордъл изобщо не изглеждаше доволен от перспективата да отнесе подобна новина в любимите си тайни служби. Разбира се, той си даваше сметка, че този порой от гадости ще се изсипе върху главите на американските преторианци, които едва ли ще намерят достатъчно голям чадър, под който да се скрият. Но все пак бе постигнал нещо и би могъл да погледне своите шефове в очите и убедено да заяви, че се е борил здраво.
— Други улики? — попита Таунзенд, обръщайки се към Марголд. — Някакви предположения?
— Да, сър. Шофьорът Лари Елуд и местонахождението на колата му трябва да бъдат обект на незабавно и интензивно издирване. Елуд е главният заподозрян, тъй като колата му пристига с пет минути закъснение, а лицето му остава извън обхвата на камерите. От което следва предположението, че колата е била отвлечена, а човекът от видео записите е заменил шофьора… В допълнение ще кажа, че самата кола ще бъде златна мина за криминалистите.
— Това е вярно — кимна Таунзенд и се обърна към Джордж Мийни. — Какво правим по отношение на тази кола?
— Обявена е за общонационално издирване.
— Не е достатъчно. Мобилизирайте хеликоптери, организирайте отделните участъци за претърсване на улиците по райони. Разпространете описанието й по всички пунктове за заплащане по магистралите в петте околни щата. Наблегнете на марката и модела на колата, тъй като номерата й вероятно вече са сменени.
Приведен над бележника си, Джордж трескаво записваше.
Таунзенд му хвърли кратък, но внимателен поглед и продължи:
— Искам до довечера всички черни линкълни между Болтимор и Ричмънд да бъдат проверени поне десет пъти! — Замълча, за да придаде допълнителна тежест на думите си, след което добави: — Включително и моята служебна кола. Ако не бъда спрян и проверен, ще хвърчат глави!
— Може би трябва да изпратим хора в района на Балантри Фарм, които да разпитат живеещите там — обади се Джени. — Сутринта някой може да е забелязал нещо…
— Не само сутринта, но и няколко седмици назад — вметна и моя милост. — Убийците без съмнение са наблюдавали къщата на Белнап от доста време. А непознатите винаги бият на очи.
Таунзенд отново се обърна към Мийни и отбеляза:
— Говорим за скъп квартал. Непознат човек не би останал незабелязан.
Особено онези от тях, които не са облечени в костюм на „Брукс Бръдърс“ и не се возят в луксозна лимузина за сто хиляди долара, добавих мислено аз. В подобен квартал те наистина ще бият на очи като червен банан.
Мийни трескаво търсеше начин да отбележи точка.
— Трябва спешно да изискаме сводка за убийствата и останалите тежки престъпления по райони — обяви той. — Ще задължим всички полицейски участъци и шерифски служби между Болтимор и Ричмънд да ни изпратят сведения. Не можем да си позволим никакво забавяне!
Ако оставим настрана личното ми отношение към Джордж, той беше един умен и компетентен специалист, а предложението му беше съвсем навременно. Град Вашингтон, окръг Колумбия, беше сред постоянните претенденти за номер едно по убийства и други тежки престъпления, ето защо едно отделно убийство може лесно да потъне или изчезне сред тях. Продължавайки мисълта на Джордж, аз попитах: