Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Заключителните й думи прозвучаха така:
— Във ФБР разделяме убийствата на две основни категории: организирани и неорганизирани. На пръв поглед може да ви прозвучи прекалено общо и дори опростено, но на практика това е една изключително сложна преценка, благодарение на която сме в състояние да си направим редица важни изводи. В случая без никакво съмнение става въпрос за организирано убийство.
Наблюдавайки лицата на хората около масата, аз стигнах до заключението, че почти всички слушат с интерес, внимание и дори одобрение. Само мисис Хупър не попадаше в тези категории, тъй като демонстрираше явно отегчение, почукваше с молива си по масата и откровено се прозяваше. В един момент остави молива и попита:
— Трябва ли да си направя някакво заключение от тези наблюдения?
— Как да ви кажа… — колебливо отговори Джени. — Те са полезни за всички, които ще участват в преследването на убийците… Но ето нещо, което конкретно ще ви свърши работа: през годините, прекарани в Отдела за поведенчески науки, аз посетих над триста места, на които бяха извършени убийства, проучих много други. Заключението ми е, че сегашното убийство е като по учебник — безупречно разузнаване, подготовка и изпълнение. Тази операция е била планирана в продължение на седмици. И ние трябва да очакваме същата безупречна подготовка за това, което престъпниците планират за следващите два дни…
— Вълкът нрава си не мени — поклати глава мисис Хупър. — Кажете нещо, което не знаем…
Джени подмина сарказма й с леко свиване на рамене.
— Има нещо любопитно, а може би и тревожно. Една от аксиомите в нашата работа гласи, че политическите убийства по принцип са неорганизирани. Мотивите на изпълнителите могат да бъдат хиляди, но профилите и начинът на действие — не. Тези хора почти без изключение са социални неудачници, отчаяни индивиди с ниска интелигентност и способности. Те се концентрират върху мишената и посланието, което искат да направят. Вземат елементарни предпазни мерки, за да не оставят улики и свидетели, да си съставят план за бягство и да избегнат разкритие. На практика почти всички извършители на политически убийства искат да бъдат идентифицирани. Безличието е онзи психически ад, от който се опитват да избягат на всяка цена.
— Добре, а каква е била мотивацията им?
— Не мога да кажа. Още е рано.
— А на какъв етап ще знаете? След като убият и президента?
Ако оставим настрана гадния тон, въпросът на мисис Хупър беше колкото важен, толкова и неотложен.
— Ако имат някакво послание, те ще изберат времето и мястото за неговото предаване — отвърна Джени, помълча малко, после добави: — Лично аз не смятам, че имат някакво послание…
— Как тогава ще наречете бележката, която са оставили?
— Не съм я чела. Не съм готова да я анализирам.
— Но сте запозната със съдържанието й…
— Чух само резюме, което не ми прилича на послание. Прозвуча ми по-скоро като… хм… като обява, като подигравка…
Права беше. Искам да кажа, че онези типове започват мача с премахването на дясната ръка на президента, след което ни оставят бележка, на която пише: Това е само началото, нещастници. Ще има още, а за десерт ще видим сметката на големия шеф. Тези типове наистина притежаваха огромно его и месингови топки. А ако недай боже, им се размине, всички ние ще изглеждаме страхотни глупаци.
Джени огледа лицата около масата и попита:
— Други въпроси?
След кратка пауза се обади Таунзенд:
— Колко време прекарахте в къщата?
— Дванайсет минути, сър. Направихме два огледа.
— Дванайсет минути? — Немигащите очи на директора се заковаха върху лицето на Джени за цели десет секунди. Ефектът беше странен, почти зловещ. Сякаш гледахме умряла риба и очаквахме да проговори. В крайна сметка устните му се разлепиха и той добави: — Анализът ви е доста впечатляващ за толкова кратко присъствие.
— Благодаря, сър. Успях благодарение безценната помощ на мистър Дръмънд. Той установи, че убийците са били повече от един, той посочи още редица улики, които без него вероятно бих пропуснала.
— Затова създаваме екипите — кимна Таунзенд. — Всеки член допринася с нещо… — Замълча за миг, после подхвърли: — Допускам, че имате някакви предположения и идеи…
— Точно така, сър.
— Да ги чуем.
— Ние сме убедени, че убийците са разполагали със задълбочена информация относно охраната на сградата. Знаели са как да заобиколят електронните системи, вероятно са знаели и една на пръв поглед незначителна подробност — че входната врата ще бъде отворена от агент жена, били са сигурни, че Терънс и Мерибет Белнап закусват заедно… — Замълча, после добави: — Знаели са как точно да се разгърнат, за да ликвидират едновременно и по най-бързия начин всички в къщата.