Диамантената тръба

А управителят тъкмо в това време прелъстявал Настя. Но момичето се опряло — по никой начин, ако щеш, в Сибир ме прати, ако щеш, ме убий. Накрая Афанасиев се разярил — не беше навикнал той на непокорство. Извикал двете си слугини — едни женища здравенячки, — смъкнали те дрехите от Настя пред него и я затворили гола в един тъмен килер, за да се размисли. Но Настя беше силно момиче и докато се оправят с нея, тя вдигнала голям шум. Андрюшка чул този шум, покатерил се на корниза и погледнал през прозореца. Видял той как жените отмъкват Настя от стаята и всичко в душата му се обърнало. После той вече ми разправяше, че излязъл вън от себе си и не помни добре какво е станало по-нататък. Изкъртил рамката на прозореца, скочил в стаята — това било кабинетът на Афанасиев — и се запътил право към вратата, през която била отмъкната Настя. Афанасиев го видял и бързо посегнал за пушката, която висела на стената. Само че не успял да я вземе. Андрей грабнал от масата нещо тежко и цапардосал управителя по зъбите. Афанасиев винаги се гордееше със зъбите си — те бяха големи, бели като на циганин. Андрюшка ги избил с един удар. Момъкът си беше здрав, а на туй отгоре — и съвсем побеснял. И разбира се, управителят се търкулнал, облян в кърви. Андрюшка щял да го довърши на място, но чул гласа на Настя. Оставил управителя и се спуснал да я търси. Дорде това-онова, в къщата се вдигнала тревога. Афанасиев също беше здрав мъж, бързо се съвзел и се развикал: „На помощ!“ Притекли се тогава канторските пазачи и неговите, на Афанасиев, пазачи-колари: зверове, а не хора. Нахвърлили се вкупом на Андрюшка, повалили го и го вързали. Афанасиев гледа Андрея, притиска си устата с кърпа и дума не може да каже — само ръмжи. Най-после извикал с прегракнал глас: „В хамбара, утре ще си оправим сметките!“ Затворили Шабрин в здравия хамбар до ковачницата и поставили пазачи. А в къщата на управителя седи либето му — също затворено и си чака участта. Ето как щастието им в един миг се обърна, пропадна!… Хайде сега… Починахме си, време е да потегляме — неочаквано прекъсна разказа си Поленов и с пъшкане стана от земята.