Диамантената тръба

Скоро чух шумоленето на торбата, която се търкаляше надолу, и старческото пъшкане на Поленов. Извадихме фенера от торбата; лопатата оставихме в началото на разширението и скоро отминахме „опашката“ на пръстта, срината от покрива на галерията. Можехме да вървим почти изправени. В галерията беше сухо. Светлината на фенера хвърляше жълтеникав отблясък върху стените, които се губеха далече в черната тъмнина. Старецът вървеше бавно отпред. Това ми беше удобно, понеже успявах да се справям в движение с компаса и да записвам посоката и разстоянието. Галерията беше дълга и ниска. Гърбът започна да ме боли от прегъване, когато се приближихме до рудничния двор на шахтата.

— Нищо не можеш записа — измърмори Поленов. — Съвсем е затрупано. Ще трябва да си отваряме път през юберзибрехена31, дявол да го вземе!…

Разбрах, че старецът иска да се провре през входа, който съединява голямата шахта със съседната, и без да се бавя, пристъпих към работа. За щастие в ъгъла на покрива на рудничния двор пръстта не се беше насипала до самата стена и ние без особен труд пропълзяхме през един тесен процеп в другия ход. Този ход ни изведе до малка шахта, която не беше изцяло засипана. На малка дълбочина от устието на шахтата имаше дървена площадка, която след това е била отгоре затрупана. Нагоре и надолу, в черната тъмнина се губеше квадратен кладенец, широк около два метра. По това време бяхме проникнали дълбоко в склона на платото и надвисналата над нас скална маса беше вече голяма.

— Сега накъде, Корнилич? — подвикнах аз на кондуктора, който се беше навел над шахтата. Без да отговори, той хвърли камък надолу и скоро чухме ясен плясък: долу имаше вода. Аз погледнах разочаровано кондуктора, но лицето на Поленов беше спокойно.

— Е, Василич, сега започва най-трудното — трябва да се спускаме.

— Къде, във водата ли?

— Хм, и това ми било миньор! Да не те е страх? — подразни ме старецът. — Нали си спомняш, че ти казах: има една шахта, през която ще трябва да скачаме, тази е тя. Двайсет и четири аршина по-надолу има голям щрек в средния хоризонт — трябва да излезем на него. Отначало смятах да се спуснем по голямата шахта — тогава щяхме нея да прескачаме. А сега ти ще се спуснеш надолу, ще се засилиш и ще скочиш в рудничния двор на втория хоризонт. Прикрепи въжето на клуп за пояса, за да не го загубиш. Но няма какво да те уча, имаш добра практика. Разбра ли плана ми?

— Всичко разбрах, Корнилич. Двайсет и четири аршина — дребна работа!

Извадих донесеното въже, вързах клуп на здравата греда, която бях взел със себе си, и проврях през него сгънатото на две въже за спускане по известния на алпинистите метод, наречен дюлфер.