Потомъкът на върколака
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомъкът на върколака». Краткое содержание книги:
Пак ли той се катери нощем по пълнолуние по стръмните зъбери на скалите? Отдолу, приклекнала в снега и втренчила невиждащ поглед в тъмното, го чака Черната Чума, а очите й жадно проблясват в мрака!
Зовът й е бил чут! Зовът на дивото, на първичното!
Последният потомък на Върколака поема по пътя към своето прокобно, забравено минало, откъдето никой никога не се е завърнал…
— Триста дяволи! Какъв е този въпрос, ако смея да попитам?
— Вече посмя! Въпросът, Шпервер, е по какъв начин Лудвиг дьо Нидек е успял да открие моя прадядо Ото Джуджето в дълбоките гори на Тюрингия! Нали знаеш, моят прадядо е бил висок не повече от лакът, което прави горе-долу стъпка и половина. В замяна на това обаче той е очаровал всички със своята мъдрост и присъствието му на коронясването на дук Рудолф е било от славно по-славно. Слушай сега: граф Лудвиг го накарал да се скрие в препариран с перата паун. По онова време паунът бил едно от най-ценените ястия редом с прасенцата в мляко. Всички си умирали за пауни! По време на пиршеството Ото развивал опашката на пауна и присъстващите владетели, куртизанки, знатни дами и барони били очаровани от този гениален механизъм. Най-накрая, във върховия момент на пиршеството прадядо ми Ото се измъкнал изневиделица отвътре с шпага в ръка и с гръмовен глас изревал: „Да живее дук Рудолф!“ и викът му бил повторен, потретен от всички в цялата зала! Бернар Херцог споменава за тези подробности в един свой труд, но не хвърля достатъчно светлина по въпроса откъде са дошли моите предци, дали родословието ни е било от сой или нашият род е бил от най-долнопробно естество. Последното, разбира се, е малко вероятно, защото хората от простолюдието никога не са били надарени с толкова разум и житейска мъдрост като нас!
Направо бях смаян. Толкова гордост, самолюбие и самочувствие в такова мъничко същество! При все това обаче безкрайното ми любопитство ме накара да бъда предпазлив и любезен с Кнапвурст, да го щадя. Единствено гномът можеше да ми даде сведения относно жените на първия и втория портрет вдясно от този на Хуго Вълка.
— Господин Кнапвурст? — започнах аз с почтителен тон. — Бихте ли били така добър да внесете известна светлина по повод някои мои съмнения?
Поласкано от моите думи, човечето ококорено ме изгледа, но веднага ми отговори с широка усмивка:
— Говорете, господине, не се притеснявайте да изкажете съмненията си! Ако става въпрос за родовите хроники, присъстващи в тази зала, готов съм да ви помогна. Колкото до останалото, то не ме засяга!
— Всъщност, бих искал да зная кои са личностите, изобразени на втория и третия потрет във вашата великолепна галерия?
— Ах, да! — отзова се джуджето и чертите на лицето му се оживиха. — Интересувате се от Едвиге и Хулдине17, двете жени на Хуго Върколака?
За първи път чух да наричат Хуго така. Нещо ме стегна в стомаха, но не попитах нищо, оставих Кнапвурст спокойно да продължи. Той положи дебелия том на прашния рафт и слезе от стълбата, за да може по-спокойно да разговаря с мен. Очите му блестяха, прекрасно се виждаше, че самовлюбчивостта, тщеславието и прекалената суета владееха изцяло човечето. Джуджето бе изпълнено с гордост, че ще може да изложи пред една непозната особа надълго и нашироко своите знания.
— И така, господине! Да започнем… — Кнапвурст протегна пожълтялата си дълга ръка към портретите. — Хуго фон Нидек, първият от своя род, се оженил през 832 година за Едвиге дьо Лутцелбург, която му донесла в зестра графствата на барон дьо Гиромани от областта Горен Бар, а също така и замъците на Геролсек в Тофелхорн… Имало и много други придобивки при този брак, но да оставим настрана подробностите, в нашия случай те не са толкова важни! От тази първа своя жена Хуго Върколака не се сдобил с деца, тъй като тя починала твърде млада, в лето господне 837-о. Станал пълновластен господар на новопридобитите земи, Хуго не пожелал да ги върне обратно. Тогава настанали дни на ужасни битки, кланета и сеч между наследниците на Едвиге и Хуго и тъй като на няколко пъти бил смъртоносно раняван и все оживявал по неведом и необясним начин, вместо Хуго Вълка започнали да го наричат Хуго Върколака. Понесла му се славата, че се занимава с магии и тайнствени обреди, че се бил запознал с някаква магьосница, която му помагала със съветите си. Тази магьосница била Хулдине, жената с желязната броня, която е на портрета. Вещица или не, тя била жена с безпримерна храброст. Никой не знае и досега откъде е дошла, нито какъв е родът й, жена ли е в действителност или прероден хищник… Което обаче не й попречило на няколко пъти да помага на Хуго на бойното поле и да го освободи от Франц дьо Лутцелбург, който го бил направил свой затворник. В онзи ден Хуго трябвало да бъде обесен и ешафодът вече бил готов, когато Хулдине, начело на васалите на графа, с мълниеносна атака го отмъкнала от бесилото, на което вместо него увиснал Франц дьо Лутцелбург. Никой не разбрал как станало чудото! Хуго Върколака се оженил за втората си жена през лятото на 842, а тя му родила три деца.
17
Хулдине — от huldigen (нем.) — вричам се, прекланям се, полагам клетва на някого… (бел. прев.)