Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Всяко привличане, на което личността на детето, в собственото му тяло, не е абсолютен господар, го превръща в предмет — какво ще направи другият от него, от половия му орган, усещащ привличането, ако се приближи прекалено? Именно чрез тази игра на криеница — „аз те гледам, ти не гледаш“, — която в телесен и етически смисъл съвпада с някогашната игра „куку — ето го!“, детето потвърждава интереса си чрез заявеното му отричане. Във всеки случай това поведение не съдържа нищо свойствено само на момичето.
От гледна точка на символичните поведенчески игри, свързани със сексуален телесен контакт, у момичето стремежът към сигурност в играта е съчетан с поведение на привличане на мъжа от разстояние. У момчето поведението на „блъскане“ на женското тяло също се разиграва от разстояние: то нанася удар на няколко сантиметра от тялото на жената, която трябва да се прави, че се бои и бяга; не докосва полите й с пръчката, а игрово преследва бягащата; ако тя се спре и го изчака, остава на известно разстояние и изразява с думи онова, което въображаемо прави, без всякакъв телесен контакт. Осъществи ли се контакт, става тревожно, играта вече не е нарцисизирища, радостта му на самец-завоевател се сблъсква с проблема на фалически непропорционалните тела — оттам страхът от кастрация, ако си представи жената като зъбата, или страхът от изнасилване, ако проецира върху нея фантазмираното сексуално проникване, насочено от неговия полов орган кьм нейния.
Това отдръпване, no-скоро задържащо, отколкото мазохистично, не е присъщо само на единия от половете; то се дължи на разликата в телесното развитие между детето и хетеросексуално желания възрастен. Става дума впрочем за хетеросексуалната съставка на детето в едипова възраст в дуалното му отношение към другия пол. Инхибирането на активната или пасивна агресивност не му причинява никаква болка. Следователно тук нямаме мазохизъм. Напротив, това инхибиране позволява да се сдържи еротичното напрежение, което си остава нарцисизиращо, ако сдържането е успешно. Няма нищо по-забавно от тази игра. Тя е първият „флирт“. Наскоро наблюдавах в един хотел група момичета и момчета на тази възраст и установих следното: момчето, което си играеше на прелъстяване с жените, само с една в едно и също време, се криеше от нея, като се приближаваше до баща си; ако майката присъстваше, то заставаше зад баща си, никога зад майка си; но ако бащата отсъстваше, се криеше зад майка си. Момиченцето пък, когато играе на тези провокиращи игри с мъжете, намира убежище в близост до тялото на майка си, но и до тялото на баща си, който спокойно може да е само заместник на отсъстващата майка; привличащият я мъж е просто различен от баща й мъж. Към три-четири годишна възраст това поведение е много разпространено и не съдържа никаква идея за съперничество спрямо единия от родителите.
С други думи, детето се приближава до всеки възрастен, който в момента не го привлича еротично; ако наоколо няма познат и родителите му отсъстват, то се приближава до възрастния, който му изглежда най-подобен на майка му или баща му по масата си, пола си или физиономията си.
Така че не става дума непременно, макар това да е началото на организацията на едиповия комплекс, за сексуална диалектика, развиваща се между три лица, а за игра между двама, между детето и другия, две кинетични орално-анални лица; в тази игра полът на детето играе ролята на третия, опитващ се да упражнява проникващ или привличащ начин на прелъстяване — игра от нарцистичен тип с орално и анално либидо, макар и придружена от откриването на възбуждащи усещания в гениталната област, еректилна у децата и от двата пола. Момчето не желае да се „разтовари“, освен от разстояние, чрез хвърляне на предмети или уриниране. Момичето не желае проникване чрез телесен контакт, а избирателно внимание от страна на представител на мъжкия пол — то иска да фокусира нагонните вектори на самеца, но от телеснаразстояние, което забранява осъществяването.
И това е толкова вярно, че момиченцето приема бонбони от ръката на всяко лице, дори от мъжки пол, което не я интересува еротично, но не приема бонбон от онзи, който я интересува, освен опосредствано, например ако е поставен на масата или премине през неутрална ръка. Трябва да се подчертае, че тук не става дума за въздействието на ревнива майка, присъстваща в играта. Чрез тази игра момиченцето овладява нарцистичния си сексуален нагон, стига да не се сблъска със сензорната реалност на тялото на другия, опасно най-напред за тялото му, после за половия му орган.