Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Някои деца изразяват това и с думи и явно точно от тази интуиция произлиза играта им на избягване на телесния контакт със сексуално вълнуващи възрастни, докато телесната среща между деца често води — още преди три години и до пет-шест години — до игри, възприемани като естествени, без спонтанно табу, без никакъв фантазъм за ендогенна и словесно изразима вина. Тези игри впрочем не избират непременно контакт, симулиращ полов акт, макар че и това може да се случи. Те приемат най-разнообразни форми и биват социализирани по-късно чрез двусмисления израз „да си поиграем на доктор“, а не чрез израза „да си поиграем на татко и мама“.
Игрите „на татко и на мама“, на „учителка“ — съответстващи за момичетата на играта на войници при момчетата — общо взето си остават релационни игри между фалически личности с определена социална, мъжка или женска, роля. Те изграждат поведение, свързано с потомството, дома, държавата — всичко това като имитация на поведението на възрастните. В тях се наблюдават и садистични анални или орални дейности, упражнявани върху „децата“ или върху „пленения враг“, но те винаги са осмислени като възпитателни или военни.
Играта „на доктор“, напротив, е еротична, засягаща гениталната област, по-специално когато става дума за преслушване, изследване на тялото, опипване, вкарване на предмети, наречени „термометри“. След шестгодишна възраст тези игри често пораждат чувство за вина — децата се крият, за да изпитат удоволствие от тях — и не са само подражателни.
Навлизане в едиповия комплекс — край на третата година
Да си представим момиченце, чието развитие не е било прекъсвано що се отнася до приемането на женствеността му — то желае мъжете и приема това желание; дори често упреква майка си, че не я е родила момче; понякога се оплаква, че я „боли“ половия орган. Тук става дума за пантомима на прелъстяване. „Кой ще влезе там, където усещам нужда от проникване? Няма да си ти, лоша такава, защото си нямаш и не те желая!“ — сякаш казва то на майка си. Тъй като се чувства виновно заради това чувство на нелюбов, с което рискува да отблъсне майката, то се опитва да я „утеши“, като й дава възможност да му осигури (да му „направи“) грижи, за да се изживее още веднъж като пасивен обект, обект на майчинско опипване като при уринирането и дефекацията от ранното му детство.
Това поведение показва латентна хомосексуалност, която се изгражда, за да запази сигурността на образа на основното генитално тяло; от своя страна хетеросексу-алността е свързана със сигурността на образа на фалическото кинетично тяло, функциониращо в контакт с друго фалическо тяло, и със сигурността на образа на храносмилателното тяло (добавящо или отнемащо) във фантазмирания му обмен с ерогенното тяло на представител на другия пол. Трябва да се каже, че хомосексуалността по отношение на тялото на майката е необходима; чрез нея момиченцето интроецира образа на жена, изнасилена и може би символично кастрирана, но останала жива и въпреки всичко фалическа до един баща, свръхинвестиран и катда личност, и като гениталност.
За момиченцето едиповият контекст изкарва на яве няколко неща: преди всичко то осъзнава разликата в пола и е гордо от тази разлика, като често изразява това чрез имитацията на отрязаните крака; готово е да приеме острите форми, с които боравят мъжете, или с които борави майката, дори ако това причинява болка; очаква проникване в клоакалния полюс, без още да схваща смисъла на това очакване, нито от кого точно трябва да дойде, за да бъде валидно. Момиченцето трябва да изиграе чрез думи и фантазми всичко, което е изживявано от половия му орган.
Това, което то търси на първо място, очевидно е даденото от тялото му разрешение за всичко, което познава експериментално от телесната си напълнена форма — предаваща или приемаща, — форма, която трябва да запази нарцистично, като така се превърне за собственото си тяло в нещо като майка по образа на майката, дала му живот, създала го, обичала го, поддържала го и закриляла го; след това момиченцето търси разрешенито, дадено от истинската майка — образец за съхраняващи грижи и идеален Аз за оралното му, анално, а сега и генитално либидо. Това поведение на интроециране и идентифициране ограничава образите и афектите, които нарцисизмът на субекта търпи в съзнанието си (които използва и изразява) й които придават стила на фантазмите му.