Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
— И значи смяташ, че всички болести могат в крайна сметка да се предотвратят или излекуват, така ли?
— Да, ние можем да живеем повече или по-малко, това зависи от Твореца, но болестите и инцидентите, които ни сполетяват, не са нещо неотменно.
— Значи, според теб, това се отнася и до инцидентите, както в случая моето изкълчване?
— В много случаи е така — усмихна се тя. Бях объркан.
— Виж, в момента нямам време да мисля за това. Наистина съм обезпокоен за моята приятелка. Трябва да направя нещо!
— Зная, но ми се струва, че този разговор няма да отнеме много време. Ако се втурнеш без да обърнеш внимание на думите ми, може би ще пропуснеш смисъла на едно важно стечение на обстоятелствата тук — и тя ме погледна, за да види дали съм схванал намека й за Ръкописа.
— Значи, знаете за Откровенията? — попитах. Тя кимна.
— Какво по-точно ми предлагате? § — Ами, техниката, с която имам голям успех, е следната: първо се опитваме да си припомним какви са били вашите мисли непосредствено преди да се появи здравословният проблем — в твоя случай, преди изкълчването. За какво мислеше? С какъв страх е свързан този проблем?
Замислих се за малко, после казах:
— Бях уплашен, раздвоен. Положението в долината се оказа много по-опасно, отколкото бях предполагал. Струваше ми се, че няма да мога да се справя с него. От друга страна знаех, че Чарлин сигурно се нуждае от помощ. Бях объркан и се двоумях какво да правя.
— Тъй че си навехна глезена? Наведох се към нея.
— Искаш да кажеш, че съм саботирал сам себе си, за да не ми се налага да предприемам нищо? Нима е толкова просто?
— Това ще кажеш ти, а не аз. Но много често е просто. Много е важно да не се губи време да се оправдаваш или защитаваш. Приеми го по-леко. Опитай се да си припомниш всичко, което може да е свързано с проблема. Изследвай себе си.
— И как да го направя?
— Трябва да се успокоиш, за да възприемеш информацията.
— Интуитивно ли?
— Чрез интуиция, молитва, по всички възможни начини.
Отново чувствах вътрешна съпротива, не можех да се отпусна и да успокоя съзнанието си. Най-сетне затворих очи и за миг мислите ми се преустановиха, но веднага след това в съзнанието ми нахлуха споменът за Уил и за случилото се през деня. Оставих ги да преминат и отново изчистих съзнанието си. В този момент пред очите ми се появи видение на мене самия на десетгодишна възраст — как излизах с куцукане от важна футболна среща, като ясно си давах сметка, че симулирам нараняване. Точно така! — казах си аз. На времето се правех, че съм си изкълчил глезена, за да не участвам насила във футболните срещи. Съвсем бях забравил за всичко това! Спомних си, че по-късно бях започнал да си изкълчвам глезена често, във всякакви ситуации. Докато размислях над този спомен, в съзнанието ми нахлуха други спомени — неясни картини на мен самия в друго време — самомнителен, самоуверен, импулсивен. Видях се как работя в тъмна стая на свещ, когато някой блъсна вратата и ме измъкна навън, целия обхванат от ужас. Отворих очи и погледнах към Мая.
— Изглежда, започвам да разбирам.
Разказах спомена от детството си, но другото видение беше твърде неясно, за да се опише, тъй че не споменах за него.
След малко Мая попита:
— Какво мислиш?
— Не зная. Навяхването изглеждаше чиста случайност. Трудно ми е да си представя, че инцидентът се е случил, поради моята нужда да избегна ситуацията. Освен това аз съм бил в много по-тежки ситуации от тази, но не съм си изкълчвал глезена. Защо трябваше да се случи сега?
Тя се замисли.
— Кой знае? Може би сега е времето да се погледне отвъд навика. Инцидентите, болестта, лечението — всички те са много по-мистични, отколкото си представяме. Убедена съм, че у нас се крие неподозирана способност да влияем върху онова, което ще ни се случи в бъдеще, включително дали ще бъдем здрави — макар че тази сила отново зависи от самия пациент. Съвсем съзнателно не ти казах какво мисля за сериозността на нараняването ти. Ние в медицинската професия сме се научили, че медицинските гледища трябва да се споделят предпазливо. С времето обществеността е развила почти страхопочитание пред лекарите, и когато един лекар каже нещо, пациентите вземат мнението му много присърце. Провинциалните лекари преди сто години са знаели това и са представяли най-оптимистична картина на здравословното състояние на пациентите си. Когато лекарят каже на един пациент, че ще се оправи, много често пациентът започва да вярва в тази идея и наистина прави всичко възможно да се възстанови. През последните години обаче, от етически съображения, това е престанало да се практикува и хората от професията представят на пациента най-безпристрастно научно описание на неговата или нейната ситуация. За съжаление в такива случаи пациентът понякога умира пред очите ни, само защото му е казано, че състоянието му е критично. Сега вече знаем, че трябва да бъдем много предпазливи при тези твърдения, поради силата на нашето съзнание. Трябва да насочим тази сила в положителна посока. Тялото е способно да се възстановява по чудотворен начин. Органите на тялото, които в миналото са били разглеждани като чисти материални образувания, всъщност са енергийни системи, които могат да променят състоянието си дори за една нощ. Чели ли сте последните изследвания за молитвата? Научно е доказано, че тя има своето въздействие, което подрива нашия стар модел на физическо лечение. Трябва да изработим нов метод.