Тайната вечеря
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната вечеря». Краткое содержание книги:
През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини: да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно. Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
Изтръпнах.
— Сигурен ли сте?
— Никога не лъжа — сепна се той. — Но трябва да знаете, че това е нищо.
Нищо ли? Ако онова, за което брат Алесандро намекваше, беше вярно, то Прокобника бе изразил доста пестеливо страховете си: този дявол Да Винчи бе дошъл в Милано, оставяйки зад себе си тежки последици от изопаченията в творбите си. Някои от кратките фрази, които бях чел в анонимните писма, започнаха да кънтят в ума ми като гръмотевици, предвещаващи буря. Оставих го да продължи:
— Това не било никакво поклонение. Нямало я дори звездата на Рождеството! Не е ли странно?
— А на вас как ви се струва?
— На мен ли? — мраморните бузи на брат Алесандро придобиха лек прасковен цвят. Изчервяваше се, защото един образован мъж, дошъл от Рим, го питаше със съвсем неприкрит интерес за откровеното му мнение. — Истината е, че не знам какво да мисля. Както вече ви казах, Леонардо е необикновен човек. Не се учудвам, че е привлякъл вниманието на Инквизицията…
— На Инквизицията ли?
Стомахът ми се сви отново. За краткото време на познанството ни брат Алесандро бе усъвършенствал способността си да ме стряска. Или може би бях станал по-уязвим? Споменаването на Светата инквизиция ме накара да изпитам вина. Как не се сетих по-рано? Как не ми мина през ум да прегледам главните архиви на Светата конгрегация, преди да тръгна за Милано?
— Чакайте да ви кажа — продължи той въодушевен и сякаш очарован, че трябва да изрови от паметта си подобни неща. — След като оставил недовършена картината си Поклонение на влъхвите, Леонардо се преместил в Милано и бил нает от братството на Непорочното зачатие, нали знаете, на францисканците, които държат „Сан Франческо ил Гранде“ и с които нашият абат е в непрекъснати спорове. И там тосканецът имал пак същите проблеми като във Флоренция.
— Пак ли?
— Разбира се. Маестро Леонардо трябвало да направи един триптих за параклис на францисканците с братята Амброджо и Еванджелиста де Предис. Тримата взели сто дуката предплата за работата и всеки започнал да прави по една част от олтара. Тосканецът се заел с централната част. Той трябвало да нарисува Мадоната, заобиколена от пророци, а встрани да има хор от ангели музиканти.
— Не продължавайте: изобщо не е довършил работата си…
— О, не. Този път маестро Леонардо довършил своята част, но не направил, каквото искали от него. На картината, изографисана върху дърво, нямало никакви пророци. Затова пък нарисувал Богородица в една пещера заедно с детето Исус и със свети Йоан. Този безсрамник убедил братята, че неговата живопис върху дърво представя срещата между двете деца по време на бягството на Исус и семейството към Египет. Но и това го няма в никое от евангелията!
— И разбира се, са се обърнали към Светата инквизиция.
— Да. Но не за това, за което си мислите. Мавъра се намесил за прекратяване на процеса и го спасил от сигурна присъда.
Поколебах се дали да продължа да задавам въпроси. Всъщност именно той беше изрекъл желание аз да го запозная с проблемите си. Но не можех да отрека, че бях заинтригуван от обясненията му:
— Какъв донос са подали тогава до Инквизицията?
— Че за да нарисува творбата си, Леонардо се е вдъхновил от Apocalipsis Nova.
— Никога не съм чувал за подобна книга.
— Това е еретичен текст, написан от стар негов приятел, един францисканец минорит на име Жуау Мендеш да Силва, известен и като Амадеу Португалски, умрял в Милано в годината, в която Леонардо завършва творбата си. Та този Амадеу публикувал един пасквил, в който намеквал, че Мадоната и свети Йоан, а не Христос, са истинските персонажи на Новия завет.
Apocalipsis Nova. Запомних чутото, за да ми послужи при едно предварително следствие срещу Леонардо за ерес.
— А как са разбрали братята за връзката между Apocalipsis Nova и картината на Леонардо?
Библиотекарят се усмихна:
— Било е очевидно. На нея са изобразени Мадоната до детето Исус и ангелът Уриел до Йоан Кръстител. Обичайно би било Исус да дава благословията си на своя братовчед Йоан, но в картината на Леонардо е тъкмо обратното! Освен това, вместо да държи първородния си син, Мадоната е протегнала покровителствено ръце над Кръстителя. Разбирате ли вече? Леонардо е нарисувал свети Йоан не само като посочен от Мадоната, но той дава и благословия на самия Христос, показвайки превъзходството си над Месията.
Похвалих въодушевено брат Алесандро.
— Много проницателен наблюдател сте — рекох му. — Просветлихте ума на един раб Божи. Задължен съм ви, братко.
— Щом ме питате, ще ви отговарям. Това е обет, който изпълнявам винаги.