По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— За какво мислиш, Джаред? Какво възнамеряваш да правиш?
В погледа му прочете нежелание да й отговори. Вече започваше да разбира, че няма да й позволи да го манипулира. Щеше да прави всичко така, както иска, а не както тя желае. Не го интересуваше, че е слаба, болна и уязвима. Оставаше й единствено надеждата, че човечността, която беше забелязала у него, не е била илюзия.
— Не дойдох тук по своя воля — отвърна тя. — Ти ме отвлече.
— Може би трябваше да те оставя да се удавиш в потока?
Джаред се обърна и отиде в другия край на залата. Претърси няколко големи саморъчно изплетени кошници и се върна с ябълка и ножче. Съсредоточено започна да реже плода.
— Джаред, извинявай, ако съм ти се сторила неблагодарна.
В отговор той й подаде парче ябълка.
— Защо ме доведе тук?
— Може би, защото си жена.
Излезе ли най-накрая истината наяве? Май Парнъл е бил прав през цялото време.
— Какво искаш да кажеш? — опита се тя да овладее треперенето на гласа си.
— Ако Стив Парнъл беше повлечен от реката, щях да го оставя да се удави.
Той си играеше с нея. Беше безполезно да спори. Това, от което се нуждаеше, беше време… Време да помисли, да си възвърне самообладанието и силите. Виктория отхапа от ябълката. Той й подаде още едно парче.
— Откъде си ги взел? — попита го и си спомни, че се беше събудила от аромата им.
— Имам си начини — рече той и й подаде ново парче.
— Защо не искаш да ми кажеш? Не ми ли вярваш? — Той не отговори. — Джаред?
Подаде й и последното парче.
— Просто яж, Виктория.
Отново отиде до прозореца и застана с гръб към нея, като се загледа в стелещия се неспирно сняг.
Тя продължи да го наблюдава, докато дъвчеше ябълката. От дни не беше яла. Нищо чудно, че беше толкова слаба.
Когато свърши, се облегна назад. Болката още пулсираше в слепоочията й. Виктория се опита да не й обръща внимание и отново насочи поглед към него. Колко широки бяха раменете му! Каква сила! В този миг той се обърна и я погледна.
— Искаш ли още нещо за ядене?
— Чувствам се ужасно изтощена. Може би трябва да си легна.
Той мълчаливо се отдалечи от прозореца и се запъти към спалнята. Върна се след малко с мечата кожа. Разстла я на пода до огъня. После я вдигна от стола, като я гледаше в очите с равнодушие, граничещо с презрение, и й помогна да легне. След като се увери, че я е настанил удобно, той отново отиде в дъното на пещерата, откъдето беше взел ябълките и се върна с малка купа, пълна с орехи и късове сушено еленско месо. След това сложи още една цепеница в огъня и отново застана до прозореца. Изглежда там беше любимото му място.
Виктория го наблюдаваше, докато продължаваше да яде. Почувства се малко по-силна. Беше избегнала на косъм смъртта и можеше да обмисли положението. Джаред не се оказа дивакът, когото беше очаквала да срещне. Характерът му представляваше странна смесица от природен интелект, чувствителност и комплекси.
Беше видно колко го притеснява присъствието й. Сигурно му беше трудно да общува с друго човешко същество, след като бе прекарал толкова години в самота. И все пак беше очарована. Всичко свързано с него и обстановката, която го заобикаляше, беше уникално. Но все още не бе сигурна дали ще успее да го накара да разговарят по-задълбочено, не и докато не спечелеше доверието му.
— Искаш ли да ти разкажа за себе си? Защо дойдох в Едгър…
Той се обърна бавно и я погледна в очакване.
— Чета лекции в Калифорнийския университет — започна тя. — Чух за теб от един от професорите и реших да дойда. Исках да разбера как живееш.
— Наистина ли е така?
— Да. Това е самата истина.
— И не си познавала Стив Парнъл преди?
— Не. Както ти казах, запознах се с него, когато се наложи да наема водач в планината. Беше непростима грешка, че тръгнах с тип като него. Знам, създадох ти проблеми, но се надявам да ми простиш наивността.
Джаред отново потъна в мълчание. Беше мъчително да го наблюдава, мрачен и затворен в себе си. В един миг й се струваше разговорлив, а в следващия — вече се бе отдръпнал, оставяйки я несигурна и объркана.
Той отиде в дъното на пещерата и си взе саморъчно ушития кожух от еленова кожа, с който беше и през онази нощ в лагера. Облече го и без да й обърне повече внимание, мина покрай нея.
— Къде отиваш? — попита тя, докато Джаред отваряше импровизираната врата.
Той се обърна.
— Отивам да проверя колко е натрупал снегът. Трябва да съм наясно дали местността е проходима.
Шеста глава
Виктория неусетно се унесе в сън. Но когато се събуди, видя до постелята голяма керамична купа, пълна с ябълки, ядки и дребни горски плодове, а до нея бе оставена кана с вода. Единствено слабият огън осветяваше помещението. Беше се стъмнило.