Ема Уотсън
- Автор: Айкен Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Караджова
- Жанр: Прочая детская
Электронная книга - «Ема Уотсън». Краткое содержание книги:
— Господи, Сам, съчувствам ти, наистина ти съчувствам. Но се боя, че онова, което казваш, е вярно. Видя ли лично мис Едуардс?
— Не — горчиво отвърна той. — Дори не ми позволиха да я видя, за да й изкажа чувствата си. Ти знаеш ли, Лайза, дали тя не се интересува от друг мъж?
Елизабет колебливо погледна към Ема.
— Последна я е виждала сестра ни — преди три седмици на бала в Доркинг…
— Подозирам нещо — неохотно каза Ема — на този бал мис Едуардс танцува много с някой си капитан Хънтър. Беше му партньорка в поне четири танца, но родителите й по-късно никак не бяха доволни от поведението й. Майки й остро й се скара, че е позволила да я заобиколят „червени мундири“.
— Е — с надежда изрече Елизабет — това почти нищо не означава. Офицерите със своята униформа могат да завъртят главата на всяко младо момиче. Подобни фантазии рядко водят до трайни последици.
— Но аз с ушите си чух разговора на две дами по време на бала — още по-колебливо продължи Ема, — които твърдяха, че мисис Едуардс се надява да омъжи дъщеря си за лорд Озбърн. Изглежда семейство Едуардс очакват наследство от някакъв брат на дядото, което ще превърне дъщеря им в твърде желана партия.
— Велики небеса! — слисана извика Елизабет. — Мери Едуардс! Наследница! Ема, изобщо не си ми споменала това.
— Не съм, то се бе изпарило от съзнанието ми до тоя момент. За мене не означаваше нищо, тъй като почти не познавах хората, за които ставаше дума. Пък и семейство Едуардс не ми го казаха лично.
— Предполагам, че това ще да е чичото на мисис Едуардс от Плимут, онзи, който се занимава с търговия. Чувала съм да казват, че бил много заможен — неуверено изрече Елизабет. — Мили Сам! Опасявам се, че ако това е истина, мис Едуардс ще стане съвършено недостижима за теб.
— Но защо лорд Озбърн трябва да се нуждае от богата наследница? — попита с негодуване Ема. — Няма ли достатъчно собствени пари?
— Говори се, че баща му, старият лорд, бил голям прахосник и върху именията тежат огромни ипотеки — осведоми я Елизабет.
— Но лейди Озбърн разполага с годишен доход от десет хиляди лири! Джейн го каза.
— Да, но това са нейни собствени пари, оставени лично на нея от баба й и тя предпочита да ги изразходва не за да изплаща дълговете на съпруга си.
„Точно така, а за да спечели благоразположението на мистър Хауард“ — помисли си Ема.
— Тази високопоставена аристокрация невинаги е онова, което изглежда.
— Е, аз мисля, че това е много несправедливо!
— Ах, Сам, ти не си чул нашата новина! — изведнъж си спомни Елизабет, докато вървяха към конюшнята. — Нашата сестра Пенелъпи пристигна тук наскоро и какво, мислиш, е станало? Омъжила се е!
Тази вест напълно изненада Сам и произведе точно онзи ефект, на който Елизабет се бе надявала — отвлече мислите на брат й от собственото му нерадостно положение и ги насочи в ново русло.
— Какво? — възкликна той. — Нашата сестра Пенелъпи се омъжила? Трябва да е положила къртовски труд, за да го постигне, тъй като преди десет дни се видях с Робърт, който беше дошъл в Гилфорд да урежда юридически въпроси, и той не обели дума за подобна възможност. Ама че работа! Никога не съм бил толкова изумен! Сигурна ли си, че е истина? Поразен съм!
— Да, напълно, защото тя беше тук със съпруга си. Заминаха за Нортхамтъншър, но след като се върнат, смятат да се установят в нашата околия, тъй като са купили Клисъкс!
Това още повече смая Сам.
— Съпругът й трябва да е луд! Или пък богат като Крез. Кой е той?
— Някой си доктор Хардинг от Чичъстър.
— Познавам го! Беше един от преподавателите ми в Медицинския факултет. Изключително свестен възрастен човек, при това бе много благосклонен към мене. Тази новина е великолепна. Чудя се дали смята да си създаде клиентела в този район?
— Не мисля — отвърна Ема. — Напълно съм убедена, че Пенелъпи каза, че възнамерявал да се оттегли от професионалните си занимания и да живее като рентиер. Спомена нещо за инвестиции.
— Пени положително би предпочела този вариант. Няма да й е приятно безкрайна поредица от пациенти да идва в нейния дом по всяко време.
Мистър Уотсън беше щастлив да види по-младия си син и макар че, както бе предрекла Елизабет, ласкаво го смъмри, задето в неделя е пропътувал двайсет мили, удоволствието от присъствието на Сам взе връх, а дългите часове усърден труд през седмицата бяха приети като напълно достатъчно извинение.