Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— Бихте ли пуснали момичето, Дефорт? То е под моята опека!
Пиърс се подчини веднага, отстъпи назад и се поклони учтиво.
— Прав сте, Брайънт. Бъдете внимателен с нея! По всичко личи, младата дама си е завоювала място в сърцето на краля. Ние с лейди Ан също ще я държим под око. Госпожице Удбайн, желая ви приятна вечер!
Той се отдалечи е гордо изправен гръб, проследен от много любопитни погледи.
Роуз също го изпрати с поглед, докато Джеймисън я покани на танц. Вдълбочена в мислите си, тя се нагоди към ритъма на музиката и стъпките на танца. Пресметливият поглед на младежа късаше нервите й. След малко се откъсна от него и заговори с тих глас:
— Лорд Брайънт, моля да ме извините. Имам страшно главоболие. По-добре е да си легна и да се опитам да поспя. — Без да чака отговор, тя избяга от залата и прекоси дългите коридори на път към стаята си.
Мери Кейт не беше там и тя предположи, че камериерката й наблюдава танците с другите слуги. Съблече се сама и главоболието, което бе използвала като претекст, започна наистина да я мъчи.
Тя облече бързо ленената си нощница и се пъхна в леглото. Затвори очи, но не можа да заспи. Непрекъснато чуваше гласа на Пиърс Дефорт, виждаше парещия сребърен блясък в очите му. Мислеше си, че е успяла да му избяга, но той продължаваше да я преследва дори тук, в усамотението на стаята й.
Тя стисна зъби и се опита да мисли за Вирджиния, за зелените й хълмове, хладната синя вода, пясъчните брегове, неизбродните поля. Красивата къща на баща й, обляна от топлото лятно слънце, приятният бриз, който вееше откъм Джеймс Ривър… И навсякъде цветя, които ухаеха толкова замайващо… Колко пъти беше лежала в тревата и сега се намери пак там. Постепенно се унесе в сън. Изведнъж го видя. Той вървеше съвсем бавно към нея и се усмихваше подигравателно. Тя усещаше топлата трева под голия си гръб. И той беше гол. Трепереща, тя наблюдаваше силното, бронзово тяло…
Изведнъж скочи и разтърка очи.
— По дяволите! — изруга ядно тя, изплака и зарови лице във възглавниците. Какъв беше този ужасен сън? Как се появи? Нали искаше да го забрави?
Мери Кейт! Трябваше да намери Мери Кейт. Камериерката щеше да разтрие слепоочията й с ароматизирана студена вода, да прогони болката и нежеланите чувства. Роуз скочи от леглото, грабна тежкия кадифен халат, оставен на един стол, и се наметна. Отвори внимателно вратата и се огледа на всички страни. Коридорът беше пуст. Когато излезе от стаята си, тя видя, че нещо се раздвижи в близката прозоречна ниша. Вероятно любовна двойка, която се сбогуваше. Е, тя щеше просто да мине безшумно покрай тях.
От там излезе мъж и тя спря уплашено. Позна лорд Джеймисън Брайънт и към уплахата се примеси гняв. Зад него стоеше Джером, братът на лейди Ан, неразделният му приятел. Двамата я гледаха втренчено и тя отстъпи крачка назад.
— Какво правите навън в този час, Роуз? — попита Джеймисън.
— Толкова ли е късно? — отговори невинно тя, опитвайки се да запази спокойствие.
— Достатъчно късно за едно младо момиче. — Странните, почти безцветни сини очи оглеждаха безсрамно полуотворения халат и разпуснатата коса, която падаше до хълбоците. Роуз преглътна мъчително и пристегна колана си.
— Търся камериерката си.
— О, разбирам. Е, тя не е тук, а вие не бива да се разхождате сама в този късен час.
— От всеки ъгъл дебне опасност — отбеляза присмехулно Джером.
— Тогава ще се върна в стаята си — отговори спокойно тя.
Джеймисън и Джером застанаха от двете й страни и Роуз се почувства като в капан. Дали щяха да й сторят нещо? Надали. Все пак бяха в кралския дворец.
Опекунът й се намръщи още повече.
— Аз съм отговорен за вас, Роуз. Може би е по-добре да ви отведа в дома си.
— Под кралския покрив се чувствам напълно сигурна — отговори твърдо тя и направи крачка назад, но двамата мъже я последваха. Навсякъде има постове, опита се да се успокои тя. Трябва само да изкрещя. Ами ако не й дадяха възможност да извика?
— Значи главоболието не ви е приковало към леглото? — осведоми се иронично Джеймисън.
— Чувствам се малко по-добре.
— Радвам се да го чуя.
— За съжаление болките не са напълно изчезнали. Затова търся Мери Кейт. Искам да ми разтрие слепоочията.
— Най-добре е веднага да ви заведа в Хершиър Плейс. Икономката ми ще се погрижи за вас. Тя е много умела в лекуването на такива неразположения.
— Аз съм свикнала с Мери Кейт. Освен това е вече много късно, вие сам го казахте.
— Роуз! Настоявам… — Той млъкна изведнъж и погледна над рамото й. Тя отстъпи още няколко крачки назад и се блъсна в нечии твърди гърди. Изписка тихо и отскочи настрана.