Да целунеш ангел

Купи й закуска в Оринджбърг, Южна Каролина — закусвалня на пътя, украсена с медни лампи и лакирани самуни хляб по стените. След като закуси, тя отиде в тоалетната да изпуши една от останалите й три цигари. След като излезе, забеляза две неща. Една привлекателна сервитьорка флиртуваше с него. И той не даваше никакви признаци, че прави нещо, за да я обезкуражи.

Видя го как кима, как се усмихна на нещо, което тя му каза. Жегна я ревност заради това, че както личеше, на него му бе далеч по-приятно в компанията на сервитьорката, отколкото в нейната. Въпреки това бе готова да игнорира случилото се, но си спомни обещанието да спазва дадения обет. С чувството на примирение, тя изправи рамене и си проправи път към масата, където дари сервитьорката с най-ослепителната си усмивка.

— Благодаря ви много, че правихте компания на мъжа ми, докато ме нямаше.

Сервитьорката, върху чиято нагръдна табелка бе изписано името Кимбърли, бе малко смутена от дружелюбния подход на Дейзи.

— Няма… няма защо.

Дейзи сниши глас до висок шепот.

— Не всички са толкова мили с него, откакто излезе от затвора.

Алекс едва не се задави с кафето си. Дейзи се наведе да го потупа по гърба и с широка усмивка се обърна към шокираната Кимбърли.

— Пет пари не давам какви доказателства предяви обвинението. Нито за миг не повярвах, че е убил онази сервитьорка.

При последните й думи Алекс отново се задави. Кимбърли бързешком се оттегли.

— Извинете, трябва да изпълня следващата си поръчка.

— Бягай — рече весело Дейзи. — И Бог да те благослови.

Алекс най-сетне се оправи от задавянето си. Надигна се от мястото си, изражението му бе по-зловещо от обичайното. Но преди да успее да изрече и думица, тя посегна и положи леко пръст върху устните му.

— Моля те не ми разваляй удоволствието от мига, Алекс. За пръв път от венчавката насам те виждам в най-добрата ти форма и искам да се насладя на всяка безценна секунда.

Той я гледаше така, сякаш щеше да я удуши на мига, но вместо това хвърли няколко банкноти на масата и я изведе извън ресторанта.

— Сега ще ми се чумериш за всичко това, така ли? — Сандалите й се хлъзнаха по дребния чакъл, докато той я мъкнеше към пикапа и грозния фургон, който теглеше. — Знаех си. Ти си най-начумереният мъж, когото познавам. Не ти прилича, Алекс, наистина не ти прилича. Независимо дали искаш да го приемеш или не, но ти си женен мъж и наистина не бива да…

— Влизай вътре, преди да съм те напляскал пред хората.

Ето пак — поредната от влудяващите му заплахи. Дали думите му означаваха, че няма да я напердаши, ако постъпи, както й бе казал, или че щеше да я напляска насаме? Още размишляваше върху тези неприятни варианти, когато той запали двигателя. Минута по-късно отново бяха на магистралата.

За нейно облекчение темата за напляскването не бе повдигната отново, макар — по някакъв извратен начин тя почти да съжаляваше за това. Ако я бе заплашил физически, тя щеше да бъде освободена от свещения обет и да намери покой за съвестта си.