Нещастна фамилия

Нощта беше ясна и тиха. На небето, което беше покрито с безчислени звезди, носеха се един след други тънки сиви облаци, през които ясната луна намусено надничаше… Голяма тишина царуваше навсякъде. Всичката природа спеше… Само два часа далеч от Котел, в една прекрасна долина, чуваше се неголям шум. Там се намираше цяла ордия кърджалии, които освен 5-в мина всичките спяха. Тези 5-в мина седяха около един огън, който вече угасваше, и си приказваха. Те по дрехите се познаваха, че са началници на тази ордия — а особено един от тях, който беше облечен, току-речи, в чисто злато. И наистина, той беше главният началник.

— Гняв ме е — каза той, като поглади брадата си и изгледа с гордост събеседниците си, — много ме е гняв, защото не действуваме умно. Вместо да се крийме, ний се показваме и нищо не можем да направим!

— Право казваш, ефенди — каза един от събеседниците му, който седеше до него, — ний сме наплашили всички и от нас се пазят… Освен това ний много слабо държим войската си и тя не ни слуша… А всичко това от тебе зависи.

Аклъ бей (тъй се зовеше началникът на кърджалиите ) намуси се, поглади брадата си и каза малко разгневено:

— Не ти разбирам, Сали… Хортувай по-ясно.

— Аз искам да кажа, че нашата войска е много разпусната и не ни слуша — кротко каза Сали.

— Как? Смей ли някой да не слуша?

— Вчера, ефенди, като се приближавахме до Котел, ти поръча на войската си да не вика, да не пушка, дору съвсем не се приближим… а никой не те послуша. Най-много ти поръча на стражата си да бъде мирна, но послуша ли някой? Не, всичките се развикаха, начнаха да пушкат и развалиха нашия план… Котленци догадиха и се защитиха…

Аклъ бей, без да продума, стана и начна да ходи нагоре-надолу, после, като се обърна към Сали, който такожде беше станал, каза му с кротост:

— Ти каза, че от мене зависи всичко, а?

— Да, ефенди.

— Като е тъй, аз ще се мъча да поправя всичко; ще накарам всичката ми войска да има думите ми за свети и да не смей да ги презира… Я иди, Сали, и виж стои ли стражата ми на местата си… Скоро!

Сали се поклони и отиде.

След като се отдалечи Сали, Аклъ бей сам накладе голям огън, извади от една торба десет железни кола и ги хвърли на огъня. Сетне пак начна да се разхожда… Между това Сали доде и каза, че стражата стои на местата си, но спи дълбоко.

„Това вече не е за търпение!“ — каза сам на себе си Аклъ бей. После извика:

— Да ги извържете и да ги доведете тук при мене!

Всичките други събеседници станаха треперешком и отидоха подир Сали.

След няколко време те доведоха при Аклъ бея десет мина млади момци, от които едни още не бяха отворили сънливите си очи, а други ги разтриваха; но те скоро се свестиха, като видяха, че Аклъ бей извади от огъня десет зачервени кола.

— Прости ни, ефенди!… За Бога, прости ни! — извикаха те с разтреперан глас и седнаха на колена пред Аклъ бея.

Аклъ бей не даде внимание на молбата им, но смигна на Сали и се отдалечи.

Подир половин час десетте млади момци се въртяха на колове и викаха отчаяно. Този техен вик разбуди цялата ордия, която скочи уплашена. Аклъ бей, като видя, че всичката му войска е будна, извика с тържествен и страшен глас: