Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Защо нарочно ще си усложнявам живота? — попитах през стиснати устни. — Искам да кажа, че видях как преди това Райън се обърка и бе победен. Но няма да го накажат заради това. Нали това е целта на цялото това упражняване? На практиката? Ако бяхме съвършени, вие вече щяхте да ни изпратите навън, за да се заемем с истинска работа!
— Ти слушаш ли какво се приказва тук? — прекъсна ме Стан. Мога да се закълна, че видях как една вена запулсира на челото му. Мисля, че единствено той бе разстроен почти колкото мен. Или поне бе единственият, който показваше емоциите си (като изключим мен, разбира се). Другите оставаха с каменни изражения, като заклети покерджии, но все пак никой от тях не беше свидетел на станалото. Ако бях на мястото на Стан, може би щях да си помисля най-лошото за мен. — Ти не се обърка, понеже едно „объркване“ предполага поне да си се опитала да направиш нещо.
— Добре, тогава. Вцепених се. — Изгледах го предизвикателно. — Това ще свърши ли работа вместо объркването? Не издържах на напрежението и блокирах. Оказа се, че не съм достатъчно подготвена. Когато моментът настъпи, се паникьосах. Това се случва постоянно с новаците.
— На новак, който вече е убивал стригои? — намеси се Емил. Той беше от Румъния и акцентът му беше по-лесно доловим от руския акцент в говора на Дмитрий. Само че не звучеше така приятно. — Струва ми се невероятно.
Изгледах го кръвнишки, а след това и всички останали в стаята.
— О, разбирам! Само след един-единствен инцидент очаквате от мен да се превърна като по чудо в опитен убиец на стригои? Нямам ли право да се паникьосам или просто да се изплаша от нещо? Не звучи невероятно, нали? Благодаря ви, приятели. Много справедливо се отнасяте към мен, няма що. — Рухнах обратно на стола си и скръстих ръце пред гърдите си. Не се наложи да разигравам ролята на справедливо възмутена. И без това ми се бе насъбрало достатъчно.
Албърта въздъхна и се наведе напред.
— Отклонихме се нещо от темата. Техническите подробности не са от значение. Важното е, че тази сутрин ти даде съвсем ясно да се разбере, че не желаеш да охраняваш Кристиан Озера. Всъщност… доколкото си спомням дори заяви, че искаш да се знае, че приемаш задачата против волята си и много скоро ще се убедим, че идеята е ужасна. — Опа, наистина го бях казала. Честно, какво ли съм си мислила тогава? — И ето че още на първия ти изпит установяваме, че отказваш да реагираш по какъвто и да било начин.
Едва се сдържах да не скоча от стола.
— За какво е всичко това? Наистина ли мислите, че не съм го защитила само заради някакво налудничаво хрумване да ви отмъстя?
И тримата от комисията ме загледаха изчаквателно.
— Ти не си от тези, които приемат спокойно това, което не им харесва — отвърна Албърта сухо.
Сега вече не издържах и станах от стола, като я посочих обвиняващо с пръст.
— Не е вярно. Спазвах стриктно всички правила, които Кирова ми определи, откакто се върнах тук. Преминах през всичките практически занятия и никога не съм нарушавала вечерния час. — Е, може и да съм го нарушила няколко пъти, но не беше нарочно. Винаги е било в името на важна и благородна цел. — Няма причина да се стремя към някакъв вид отмъщение! Какво бих спечелила? Стан… пазител Алто нямаше наистина да нарани Кристиан, така че не можете да си помислите, че съм искала да го видя набит или нещо подобно. Единственото, което би могло да се случи, е да се забъркам в нещо като това и евентуално да се изправя пред опасността да бъда отстранена от практиката.
— Ти вече си изправена пред опасността да бъдеш отстранена от практиката — констатира Селесте равнодушно.
— О! — Отпуснах се на стола. Вече не се чувствах толкова уверена. За кратко в стаята надвисна тишина, след което зад гърба ми се разнесе гласът на Дмитрий.
— Тя има право — заговори той. Сърцето ми заби ускорено в гърдите. Дмитрий знаеше, че не бих си отмъщавала по този начин. Не смяташе, че съм дребнава. — Ако искаше да протестира или да си отмъсти, щеше да го направи по друг начин. — Е, поне не чак толкова дребнава.
Селесте се намръщи.
— Да, но след сцената, която направи тази сутрин…
Дмитрий пристъпи няколко крачки напред и застана до стола ми. Увереното му държание и близостта му тутакси ме успокоиха. Изпитах усещането за нещо преживяно, когато Лиса и аз се върнахме миналата есен в Академията. Тогава директор Кирова едва не ме изключи, но Дмитрий ме защити, както правеше и сега.