Още един прекрасен мит
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Още един прекрасен мит». Краткое содержание книги:
— Ама туй са всичките пари, които нося!
— Така е, но каква полза от една пълна кесия, ако те разкъса демон?
— И това е вярно. Дай да го погледна.
Пое меча, претегли го на ръка и замахна няколко пъти за опит.
— Лош баланс — направи той гримаса.
— Свиква се.
— Калпава стомана — забеляза Куигли, като присви очи срещу острието.
— Обаче е добре заточена.
— Е, моят треньор винаги ми разправяше: „Ако се грижиш за меча си, и той ще се грижи за теб!“
— Трябва да сме имали един и същ треньор.
Двамата се усмихнаха взаимно. Аз се почувствах малко кофти.
— Все пак не знам. Петдесет златни парета са много.
— Ти само погледни тези скъпоценни камъни по ръкохватката.
— Абе, видях ги. Фалшиви са.
— Да-да! Направени са да изглеждат фалшиви. Това скрива цената им.
— Ловко са ги докарали. Какви са те впрочем?
— Ласкаещи камъни — изсумтя Аахз.
— Ласкаещи ли?
— Да. Твърди се, че осигуряват популярността ти сред дамите, ако схващаш какво имам предвид.
— Но петдесет жълтици са всичките ми пари…
— Виж к’во ще ти кажа. Свали ги на четирийсет и пет и добави твоя меч. Ясно?
— Моя меч?
— Разбира се. Този красавец ще се погрижи за теб, а пък твоята калъчка ще предпазва оръженосеца и мен от възможността да се окажем беззащитни в тая езическа земя.
— Хмм. Вижда ми се доста справедливо. Е, струва ми се, че ти сключи добра сделка, приятелю.
Двамата си стиснаха церемониално ръцете и се заеха да осъществяват споразумението. Аз използвах пролуката да ги прекъсна:
— Колко жалко, че трябва да се разделим тъй бързо.
— Защо да е тъй бързо? — озадачи се войнът.
— Няма нужда да припираме — увери го Аахз, като здравата ме халоса с лакът в ребрата.
— Но, драги Аахз, нали щяхме да повървим още малко преди залез слънце, пък и на Куигли му трябва време да се приготви за битката.
— Какво толкова има да приготвям? — запита онзи.
— Твоя еднорог — твърдоглаво продължих аз. — Не искаш ли да го хванеш все пак?
— Моят вълшебен кон! Всичката ми броня е на това животно!
— Едва ли се е запилял надалеч — изръмжа люспестият.
— Има бандити, дето не биха се зарадвали на нищо така, както ако сложат ръка върху един добър боен еднорог — Куигли се вдигна на нозе. — А и аз предпочитам да е с мен, за да ми помогне да се бия с демоните. Да, трябва да потеглям. Благодаря ви за съдействието, приятели. Безопасно пътуване, докато се срещнем отново.
С неопределено махване на десницата той изчезна от гората, като подсвиркваше на ездитното си животно.
— Сега ми кажи за какво беше всичко това! — избухна гневно моят партньор.
— Кое, Аахз?
— Голямото бързане да се избавиш от него. Какъвто си е наивен, щях да изтъргувам и гащите му, и всичко що-годе ценно, което би могъл да носи със себе си. Най-вече ми се щеше да пипна този амулет.
— Всъщност исках да му видя гърба, преди да е съзрял недостатъка в семплата ти басничка.
— Кой? Че изтърсих онуй за сина оръженосец? Куигли не би…
— Не, другото.
— К’во друго?
Въздъхнах тежко:
— Слушай, той прозря твоята маскировка, понеже медальонът му позволява да наднича зад магиите, нали?
— Точно така реагирах и аз, като казах, че съм жертва на демонско проклятие…
— … което е променило външния ти вид чрез магия. Само че ако Куигли не ни излъга, наистина би трябвало да може да пробие през тази „завеса“ и да те види като нормален човек. Прав ли съм, а?
— Хмм… Май е по-добре, след като знаем къде е Исстван, да тръгваме още сега.
Аз обаче не бях склонен да изтърва тъй лесно малкия си триумф.
— Кажи ми, Аахз, какво би сторил, ако се сблъскаме с някой ловец на демони, който е толкова умен, колкото съм аз?
— Лесна работа — той се усмихна и потупа арбалета. — Ще го убия. Позамисли се над това.
Позамислих се.
ГЛАВА СЕДМА:
Има ли на света нещо по-красиво и предпазващо от простичката сложност на паяжината?