Вярвай
- Автор: Александер Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярвай». Краткое содержание книги:
Озовала се изведнъж в замъка Камелот, Теса открива, че легендата съвсем не е такава, каквато си я спомня. Галахад Непорочния съвсем не е такъв — могъщият рицар е опитен любовник. И въпреки това. Дори в силната прегръдка на Галахад, тя не се чувства сигурна в този мъж, за който е смятала, че е само един мит.
Но скоро красивата скептичка тръгва на едно съвсем истинско пътешествие, а чашата на Граал — и любовта на Галахад — са съвсем близо. Единствено го, което трябва да направи е да… ВЯРВА!
— Виж сама.
Тя пристъпи напред и погледна през отвора навън. Ахна.
— Ау! — Гледката я накара да затаи дъх. — Великолепно е.
Замъкът се издигаше на малко възвишение, а в подножието му се намираше доста голямо село. От другата страна на замъка се простираше обширна ливада, достигаща в далечината до гора. По пасищата се виждаха овце. Тревата беше толкова зелена, сякаш нарисувана. Небето беше с цвят на блед сапфир. Няколко мързеливи облака се носеха из него сякаш за да подчертаят съвършенството на природата.
— Ето това, милейди, е Камелот. Замъкът на краля е центърът на неговото управление и власт, но самият Камелот не е само Артур, не и тази крепост. Кралят и неговият народ заедно са Камелот.
Теса не можеше да откъсне поглед от гледката.
— Толкова е… не знам… идеално. Спокойно. Но, разбира се, че ще бъде.
— Разбира се? — попита тихо той.
Теса си пое дълбоко въздух и се загледа в пейзажа.
— Аз го измислих. И тебе измислих. Това не е истинско. Нищо.
— Теса. — Той хвана брадичката й и я погледна в очите. — Съвсем сигурен съм, че не си луда. И въпреки това в думите ти няма смисъл. — Хвана я за раменете и отново я обърна към изгледа. — Това, което виждаш, не е идеално, но наистина е спокойно в момента. Артур…
— Знам историята. — В гласа й звучеше нетърпение. — Артур е обединил всички воюващи фракции в Англия, събрал ги е под своето знаме.
Той кимна.
— Това се случи, когато бях съвсем млад.
— Не знам всичко толкова добре, колкото би трябвало. Редно беше да направя повече изследвания, но наистина мразех този клас. — Страхът, с който се бореше цял ден, отново запълзя към нея. — Както и тази легенда, и тази епоха…
— Теса — каза рязко той, сякаш усетил надигащата се у нея паника, — това е магията. Не можеш да разбереш кое е истинско и кое — не, заради магията на Мерлин.
— Забрави. Аз не вярвам в магии. — Гласът й се извиси.
— Вярвай в каквото искаш, но това е самата истина.
— Не е истината. Това е приказка. Сън. И аз не вярвам в него. Въобще. Нито в Артур, нито в Камелот… — По дяволите. — Нито в теб.
— Теса. — Челото му се набразди разтревожено и той пристъпи към нея.
— Не се приближавай до мен!
Тя протегна ръка пред себе си. Ако той я докоснеше сега, щеше да бъде изгубена. Щеше да го усети — силен, топъл, истински — и щеше да разбере това, което вече знаеше. Това, което не можеше да отрече. Това, което я изпълваше с ужас.
— Теса?
Погледът й се замъгли, всичко се завъртя. Призля й. Галахад се превърна в сянка и живите цветове на неговия свят се сляха в бледокафяво и сиво, нюансите на книгите в библиотеката. Теса се препъна и се удари в ръба на масата. Справочниците й все още бяха подредени прилежно в средата й. Протегна ръка и докосна солидната дъбова повърхност. Беше се върнала!
Без предупреждение, ръката й потъна в масата, сякаш беше направена от желе. Библиотеката изчезна. Пред нея стоеше Галахад. Тя падна в ръцете му.
— Милейди!
Налегна я невероятна умора, с която не можеше да се бори. Потъна незнайно къде. Това ли беше? Нима комата й завършваше със смърт? Или това просто беше краят на съня й? Дали щеше да се събуди в собствения си свят? Или ще остане в този?
Не! Мъчеше се да не затваря очи. Гласът й беше едва доловим шепот:
— Няма да се откажа. Не мога. Отивам в Гърция след три седмици…
Умората притъпи всичките й сетива. Потъна в тъмнината, падаше все по-дълбоко и по-дълбоко в бездънната бездна. Изпадна в безсъзнание, а последната й мисъл беше съвсем практична и далеч от мъжа, който я прегръщаше, и легендата, която я оковаваше в мъглите си.
Никой нямаше да й върне парите за неизползвания билет до Гърция.
Глава 5
— Просто не мога да повярвам, че си ме домъкнал обратно тук, заедно с още една нищо неподозираща жертва! — Вивиан сбърчи вежди и го изгледа с най-страшния си поглед. — Тази твоя Теса е права, да знаеш. Тази епоха е отвратителна.
— Ти се опита да я върнеш — каза Мерлин. В гласа му се долавяше обвинителна нотка.
— Разбира се, че се опитах да я върна. И аз искам да се върна. Нейното място не е тук, нито пък моето.
— Оттук започна всичко, скъпа моя. — Мерлин огледа просторното помещение, обзаведено с всички необходими за вълшебник джунджурии. — Трябва да призная, че ми липсваше.
— Глупости. Не е възможно. — Вивиан махна с ръка. — Това е пещера, Мерлин. Противна, студена, влажна пещера. Намира се толкова дълбоко под замъка, че в нея не може да проникне и един-единствен слънчев лъч, и аз я мразя.