Какво сънуват псиборгите?
- Автор: Барбе Пиер
- Серия: setni, enqueteur temporel #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Кр Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Какво сънуват псиборгите?». Краткое содержание книги:
Воден от своите високохуманни и антимилитаристични идеи, авторът недвусмислено ни разкрива картината на гибелното въздействие над човечеството на една бактериологична война.
— Искаш да видиш това смешно джудже ли? Правя ти голяма услуга! Знай, че то е придобило силата си от феите, които са присъствували при раждането му, защото е син на Морган. Именно те са го дарили с всичките тези умения или поне така говорят. Една от тях била недоволна и го превърнала в джудже. Останалите пожелали да облекчат тъжната му участ и го дарили с необикновени способности, които несъмнено надминават твоите. А това означава, че от него няма да се отървеш толкова лесно, колкото от мен, и това ме радва предварително!
— Няма смисъл да се мъчиш да ме плашиш! Говори или ще те смажа като червей!
След тези думи, аз леко увеличих напрежението и това го принуди да придържа с ръка отвратителната си червендалеста мутра.
— Не! Спри… — изстена той. — Понеже толкова държиш, слушай как ще го достигнеш. Ще трябва да напуснеш този остров и да прекосиш морето. Океанът е населен със страхотни чудовища, които трудно ще победиш. Самият аз съм безсилен срещу тяхната ярост. Ето защо ти ще трябва да спечелиш благоволението на един морски дявол, получовек-полуриба, който умее да ги усмирява. Предложи ли ти, смело го яхвай и той ще те отведе здрав и читав на другия бряг. Там ще те чакат нови изпитания, но повече не бих могъл да ти разказвам, защото никога не съм ходил.
„Ето сега и един мутант, рекох си аз наум. Определено, тази планета не спира да ме изненадва…“
После, тъй като великанът изглеждаше искрен, аз намалих напрежението и му заповядах да свали вълшебната си ризница. Така щеше изцяло да зависи от моето благоволение. Впрочем приятелят ми Юон стоеше на стража и както сам казваше, разбираше от великани. Бях успял да си изясня поне едно нещо — бях установил, че великанът не е нито робот, нито мутант. Биологичните ми сонди бяха установили хромозомната му самоличност, касаеше се чисто и просто за синтетичен андроид, съставен изцяло от гоподарите на тази планета! Това беше ново доказателство за тяхната забележителна технология и ме караше още по-нетърпеливо да очаквам запознанството си с тях.
Докато другарят ми, със сабя в ръка, придружаваше победения до вратата на кулата, аз внимателно проучих ризницата му. Както очаквах, в нея бе монтирано електронно устройство, образуващо защитно поле.
Като приключих с това, аз се посветих на красивата пленница, желаейки да установя по-близко познанство.
Благородната девица беше излязла от стаята, следвайки Юон и великана. След малко я видях да се връща. Но сега бе облечена с пищни одежди, дълга кадифена рокля, върху която косите й се спущаха на златни вълни.
Намирах я още по-привлекателна, ако това изобщо беше възможно. Толкова хубост и грация едновременно създаваха рядко съвършенство. Това ме накара дълбоко да въздъхна. Не можех да я ухажвам и още по-малко да я отведа със себе си, ако един ден се върнех в Калапол.
Не бях виждал още Николет толкова весела.
Радост озаряваше лицето й, защото най-после бе освободена от демона, в чийто плен бе живяла. Тя ми се усмихна лъчезарно, хвана ме за ръка и ме поведе към долния етаж, където ни чакаше богато наредена трапеза.
Скоро и Юон се присъедини към нас и докато слугите пренасяха богатото по царски угощение, ние весело се разприказвахме.
— Никога не съм ял толкова много, господарю, дори и в моя град Бордо! С теб и най-лошите премеждия завършват винаги като в приказка! Яростният, който опустошаваше този край, замина далече със своите демони. Тази благородна девица вече спокойно ще управлява замъка. Липсва й само съпруг… И вярвайте ми, познавам доста благородници, които ще бъдат очаровани от подобна неочаквана награда.
— Прав си — въздъхнах аз. — Никога, дори и в моята далечна страна, не съм бил така добре угощаван, в толкова приятна компания.
— Тогава защо се колебаеш? — извика Юон, разгорещен от виното. — Един странстващ рицар като теб все някога ще трябва да се установи някъде. Никъде не ще намериш по-гостоприемна девица, без да говоря за дивната й красота.
Обляна в руменина, Николет сякаш пиеше тези слова. Изведнъж се улових, че мечтая. Вместо да скитам от планета на планета, аз щях да намеря тук щастлив и мирен живот…
Много скоро обаче си спомних за моята мисия. Трябваше да я изведа до щастлив край. Може би след това бих могъл да се установя тук и да се оженя за нежната Николет… Затова и отговорът ми беше уклончив:
— Вярно е, че твърде ме блазни да остана до края на живота си в този замък — уверих го аз. — Но аз съм предан до гроб на моя крал, който ми заповяда да се свържа с господарите на тези земи, за да узная какви са техните намерения и по възможност да подпиша с тях съюзнически договор. За голямо мое съжаление, не бих могъл да изменя на честта си. По-късно, може би, когато ще съм изпълнил дълга си, аз ще дойда и ще запитам нашата прекрасна домакиня, дали приема моите почести. Засега нямам право на това…