Градът на мрака

— Това е творба на Гомф, главния ми магьосник — обясни матрона Баенре от високото положение, което бе заела на олтара — досещаше се, че Малис, подобно на всеки друг посетил на Храма на Баенре, благоговееше пред гледката. — Дори магьосниците могат да намерят своето място тук.

— Да, стига да знаят къде им е мястото — отвърна Малис и слезе от спрелия диск.

— Съгласна съм. Мъжете понякога са толкова арогантни, особено магьосниците! Макар че напоследък ми се иска Гомф да беше по-често до мен. Знаеш, че го обявиха за пръв магьосник на Мензоберанзан й ту постоянно изпълнява задълженията си в Нарбондел, ту се занимава с други подобни неща.

Малис не каза нищо, само кимна. Разбира се, че знаеше, че синът на Баенре е архимагьосник на града. Всички знаеха. Всички знаеха, че и дъщеря й — Триел — заемаше доста влиятелен пост в Мензоберанзан — беше матрона-повелителка в Академията. Само матроните-майки в семействата заемаха по-високо положение от това. Малис не се съмняваше, че скоро ще чуе и за Триел.

Преди матроната на До’Урден да пристъпи към стъпалата, водещи към олтара, нейният нов ескорт изскочи от сенките. Малис не прикри неодобрението си, когато видя онова нещо — съществото наречено илитид — крадецът на мисли. Беше високо шест фута, а огромната му глава се извисяваше цял фут над Малис. Лицето му, цялото лъщящо и покрито със слуз, напомняше на октопод с млечнобели очи, без зеници. Матроната бързо се овладя. Крадците на мисли не бяха новост в Мензоберанзан, дори се твърдеше, че този се е сприятелил с матрона Баенре. Въпреки това от тези същества, по-интелигентни и по-зли дори от мрачните елфи, почти винаги можеха да те побият тръпки.

— Наричай го Метил. Истинското му име не е по силите на моето произношение. Метил е наш приятел — поясни първата матрона.

Преди Малис да бе успяла да й отговори, тя добави:

— Разбира се Метил ми дава едно преимущество в нашите разговори, а ти не си свикнала с присъствието на Илитидите.

Матрона До’Урден зяпна в недоумение, а нейната събеседничка освободи съществото.

— Прочете ми мислите — запротестира Малис.

Малцина можеха да се вмъкнат тайно в ума на една върховна жрица през менталните прегради и да прочетат мислите й, а дори и да го стореха, това щеше да е престъпление от висока степен в обществото на мрачните елфи.

— Не съм! — защити се веднага Баенре. — Извинете ме, матрона Малис. Метил долавя мисли дори и на върховни жрици с такава лекота, с каквато ние чуваме думите. Той общува чрез телепатия. Да си призная, дори не бях осъзнала, че не сте казали това, което мислите.