Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Но когато младежът се появи, Алтън си припомни, че моментът не беше подходящ за подобни заключения.
— Това ми принадлежи — заяви Масой и му показа малък черен предмет — забележително красива статуетка на ловуваща пантера, изваяна от оникс. — Подари ми я един от обитателите на долните земи, задето веднъж му помогнах.
— Ти си помогнал на такова същество? — не се сдържа и го попита Алтън.
Беше му трудно да проумее как един прост чирак бе оцелял след такава среща — с такъв непредвидим и мощен враг.
— Безликият — Масой отново изрита трупа, — той прибра печалбата ми и статуетката, но те са си мои! Всичко друго тук остава за теб, разбира се. Повечето магически предмети са ми познати и ще ти обясня кое какво е.
Алтън сияеше от надеждата, че наистина ще оцелее в този отвратителен ден, и като че ли не се интересуваше много от фигурката. Всичко, което желаеше, бе да се освободи от мрежата и да разбере истината за случилото се със семейството му. Тогава непредвидимият мрачен елф Масой, се обърна светкавично и излезе.
— Къде отиваш? — попита го Алтън.
— Да взема киселината.
— Киселина ли? — той добре прикри паниката си, въпреки че имаше ужасно предчувствие какво е намислил Масой.
— Искаш да се преобразиш, така че да изглеждаш като него, нали? Иначе, ако не го направиш, няма да е никакво преобразяване — обясни чиракът. — Трябва да се възползваме от паяжината, докато я има. Тя ще те държи здраво.
— Не! — запротестира Алтън, но момчето го завъртя в мрежата със зла усмивка на лицето си.
— Изглежда ще те заболи доста и ще ти причини много неприятности — призна младежът. — Нямаш дом и няма да намериш съмишленици в Сорсъри. Знаеш колко много останалите учители презираха Безликия — чиракът повдигна арбалета на нивото на очите на Алтън и постави отровна стрела. — Може би предпочиташ да умреш?
— Донеси киселината! — изкрещя ДеВир.
— Защо? — измъчваше го чистачът и размахваше арбалета пред очите му. — Имаш ли причина да живееш, Алтън ДеВир от Ничий дом?
— Отмъщението — подсмихна се Алтън, а неподправената ярост в гласа му накара самоуверения младеж да се поукроти. — Още не си научил този урок, млади ми ученико, но ще имаш време и за това. Няма по-голяма жажда за живот на този свят от жаждата за отмъщение!
Масой свали арбалета и погледна с уважение, дори със страхопочитание, оплетения Алтън. Чиракът Хюнет не можеше да проумее тежестта на думите, които бе изрекъл неговият нов учител, докато младият ДеВир не ги повтори — този път с нетърпелива усмивка на лицето си. — Донеси киселината.
4
Първият дом
Бяха изминали четири дни — четири цикъла на Нарбондел, и над оградената с гъби каменна пътека, отвеждаща към украсената с паяци врата на дома До’Урден, се понесе светещ син диск. Караули наблюдаваха от двора и от прозорците на двете външни кули как дискът плавно се рееше три фута над земята. Известието достигна до управляващото семейство само секунди по-късно.
— Какво ли може да е? — попита Бриса Закнафейн — тя, Повелителят на меча, Дайнин и Мая се бяха събрали на терасата на горния етаж.
— Вестители — отвърна й лаконично той. — Няма да разберем, докато не проучим.
Закнафейн застана на перилата и пристъпи във въздуха, а с помощта на левитацията се спусна на земята. Бриса се приближи към Мая, но и най-малката дъщеря на До’Урден последва мрачния елф.
— Носи герба на дома Баенре — съобщи им Повелителят на меча, след като се бе приближил към нещото.
Той и Мая разтвориха огромните порти и дискът се плъзна навътре, без да ги напада.
— Баенре — прошепна през рамо Бриса надолу към коридора на къщата, там, където чакаха матроната и Ризен.
— Изглежда, е покана за разговор, Майко — нервно вметна Дайнин.
Малис се отправи към балкона и съпругът й покорно я последва.
— Дали знаят за нападението? — попита Бриса на езика на жестовете.
Всеки член на дома До’Урден, благородник или: не, си задаваше този неприятен въпрос. Домът ДеВир: бе унищожен само преди няколко дни и появата на вестителите на първата матрона едва ли беше чисто съвпадение.
— Всички знаят — на висок глас отвърна Малис — тя не смяташе тишината за необходима предпазна мярка, докато се намираше в границите на собствения си дом. — Дали доказателствата срещу нас обаче са толкова очевидни, че управляващият съвет да реши да предприеме някакви действия? — матроната изгледа Бриса изпитателно, а тъмните й очи сменяха цвета си от червен в инфрачервения спектър, до тъмнозелено в спектъра на слънчевата светлина. — Това е въпросът, който трябва да си задаваме.