Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Как го правеше? Той оценяваше земята ниско за собствена изгода, понякога и за изгода на други. Понякога получаваше подаръци, а понякога — тайни подкупи. Разбира се! Защо не? Той работеше за краля и способстваше за реформата на църквата. Служеше на Бог, като отлъчваше покварени свещеници. Защо да не бъде богато възнаграден? Ние заменяхме една прогнила стара църква с друга в истинския образ на Божия син. Това беше славно и богоугодно дело. Нима моят съпруг не вършеше богоугодна работа — да унищожи старите погрешни ритуали на папистката църква? Нима не беше абсолютно прав, направляван от самия Бог, да отнеме богатството на покварената папистка църква и да го сложи в нашите ръце, на нас, които щяхме да го използваме далеч по-добре? Не е ли именно това истинското значение на онази свята притча за талантите?
И през цялото време аз бях както негова съпруга, така и негова ученичка. Дойдох при него като момиче с пламенна амбиция да притежавам своя лична собственост и да имам сигурност в света. Никога повече не желаех да бъда бедна роднина в къщата на по-богат сродник. Той ме научи как мога да постигна това. Бог да го благослови.
Тогава му казах, че се продава имението Чатсуърт, близо до стария ми дом Хардуик в Дербишър, че го познавам добре и земята е хубава, че първоначалният собственик бе мой братовчед, но го беше продал, за да ядоса семейството си, че новият собственик, изплашен от недоволствата срещу неограничената поземлена собственост, отчаяно иска да го продаде; че можем да натрупаме бързи печалби, ако не се притесняваме твърде много да се възползваме от нещастието на един глупак в беда. Също като мен, Уилям прозря каква печалба можеше да бъде извлечена от това, купи имота от мое име на най-ниската възможна цена, и се закле, че това ще бъде най-прекрасната къща в Северна Англия, и че ще бъде нашият нов дом.
Когато новата кралица, Мери Тюдор, се възкачи на престола — а кой би помислил, че тя може да победи благочестивата протестантска претендентка, моята добра приятелка Джейн Грей? — обвиниха клетия ми Кавъндиш в злоупотреба със служебното положение, във вземане на подкупи, и в кражба на земи от Светата Римокатолическа църква — която сега възкръсна от мъртвите подобно на самия Иисус. Позорни обвинения и страшни времена: приятелите ни, хвърлени в Тауър за държавна измяна, скъпата малка Джейн Грей изпратена на смърт заради претенциите си към трона; реформирането на религията обърнато точно в противоположната посока; светът — отново преобърнат надолу с главата; завръщането на кардиналите и настъплението на Инквизицията. Но онова, в което бях сигурна, онова, което ми даваше утеха през всичките тревоги, беше знанието, че той е наясно, до последното пени, точно колко е откраднал. Може и да казват, че в сметководните му книги в двореца не е отчетено огромното състояние, което беше натрупал, но аз знаех, че той ще знае: някъде щеше да има сметки, в които ясно и просто да е показано всичко, ограбеното и спечеленото. Когато той, клетият ми съпруг Кавъндиш, умря, все още заподозрян в кражби, подкупничество и нечестно водени сметки, знаех, че той ще уреди сметките си в рая, и че свети Петър (който, предполагах, също щеше да бъде възстановен в ранга си на светец), ще открие, че са точни, до последното пени.
Когато него го нямаше вече, на мен, неговата вдовица, сам-сама на света, се падна да браня наследството си на земята. Той ми беше оставил всичко, на мое име, Бог да го благослови, защото знаеше, че ще го опазя. Противно на всички традиции, обичаи и практики, които превръщат вдовиците в просякини, а мъжете — в единствени наследници, той вложи всяко пени на мое име, дори не и под попечителство, или на името на някой сродник. Той не ценеше никой мъж, който и да е мъж, повече от мен, неговата съпруга. Той го даде изцяло на мен. Помислете си за това! Той ми даде всичко.
А аз се зарекох, че няма да предам скъпия ми Кавъндиш. Зарекох се, с ръка върху ковчега му, че ще пазя кесиите със злато под брачното ложе, земите, които бях наследила от него, църковните свещи върху масите ми и картините по стените ми, и че ще изпълня дълга си към него, като негова добра съпруга, като се боря да докажа неговата титла като своя. Той ми остави богатството си: мой дълг към него беше да се погрижа желанията му да бъдат уважени. Щях да се погрижа да опазя всичко. Приех като свой свещен дълг да опазя всичко.