Другата кралица

Бавно, докато Кавъндиш и аз добавяхме към богатството си имоти и къщи, всяка от тях построена от умиращото тяло на старата църква, аз създавах нови сметководни книги, по една нова за всеки нов имот, всяка една свидетелстваща за добър баланс на печалбите от ренти, или от продажба на вълна, сено или зърно, пшеница или желязна руда, или всички продукти, които всяка от нашите земи можеше да ни донесе. Бавно научавах цените на дърветата, растящи в една гора, и стойността на дървения материал, когато бъдат отсечени. Бавно се научих да оценявам колко ще струва вълната върху гърба на една овца, или печалбите, които могат да се изкарат от ято гъски по Коледа. Моят съпруг Кавъндиш наемаше честни, надеждни мъже, които бяха служили на монасите и монахините в абатствата и в манастирите, и знаеха как от земите могат да се изкарат добри ренти и доходи, и аз се заех да се уча от тях. Скоро се заех с разчитането на сметките, които ми носеха управителите на нашите разрастващи се имоти: не само ръководех дома, но и надзиравах нещата. Скоро именно аз знаех до последното пени, че нашите имоти са добре управлявани, а богатството ни се увеличава.

Нищо от това не стана изведнъж, разбира се. Бяхме женени десет години, родиха се децата ни — осем на брой, Бог да ги благослови всичките, и благословен да е добрият съпруг, който ме дари с тях, и с богатството, което да им завещая. Той се издигна и се ползваше с голямо благоволение в двора. Служеше първо на Томас Кромуел, а след това на самия крал. Беше на служба в дворцовия съд за увеличаване постъпленията в хазната от църковните имоти, този най-важен пост, и пътуваше из страната, като оценяваше църковните имоти и ги предаваше във властта на Короната, а те един след друг се оказваха негодни за Божиите дела и се заявяваше, че е по-добре да бъдат затворени.

И ако се случи така, че именно къщите, които бяха най-богати и най-доходоносни, първи привлякоха вниманието на религиозната реформа, не беше наша работа да поставяме под въпрос тайнствените пътища на Провидението. Ако бяха добри мъже, те щяха да служат добре на Божието богатство и нямаше да пропилеят състоянието на църквата: да насърчават бедните към безделие и да строят разточително красиви църкви и благотворителни домове. По-добре е за Бог бедните управители да бъдат заменени с онези, които знаят стойността на парите и са готови да ги пуснат в действие.

Разбира се, моят съпруг купуваше по свое усмотрение. Бог знае, че всеки в Англия купуваше земя по свое усмотрение, и на най-безумни цени. Беше като пристигането на пасажите от херинга, всички наведнъж. Приличахме на продавачки на риба край пристанищната стена, наслаждаващи се на богат улов. Всички бяхме обезумели в желанието си да сложим ръка върху своя дял от старите църковни земи. Беше неудържимо разграбване на земи. Никой не поставяше под въпрос действията на Уилям, докато той оценяваше от името на Короната, а после купуваше и продаваше от свое име. Всички очакваха от него, че ще допълва доходите си, като търгува за своя сметка, а и освен това, той не вземаше повече от онова, което беше обичайно.