Интимно
- Автор: Гейдж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Интимно». Краткое содержание книги:
И така Джордан живееше с работата си. По собствен избор и по неволя скитник, той не искаше да пуска корени, където и да било. Участваше в сделки на големи разстояния и не се задържаше дълго на едно и също място. Беше достатъчно предпазлив, внимаваше в законите, влагаше парите си на фирмени банкови сметки и живееше в апартаменти под фирмени имена, за да прибягва колкото може по-рядко до собственото си име.
И от разстояние наглеждаше семейството си.
Братята му вече не работеха в „Лукас Тул Уъркс“. Бяха отворили малко предприятие за договориране и вътрешна архитектура и изработваха кухненско и банско обзавеждане за частни лица. Наричаше се „Престиж Контрактърс“. Бяха го създали с парите, изпратени от Джордан година след заминаването му. Райън, Клей и Джералд вършеха физическата работа, а Луиз беше секретарка и счетоводителка, фирмата бе малка, но се развиваше добре, получаваше поръчки в район от четири окръга и семейството бе извън финансова опасност.
Разбира се, бащата си беше все така прикован на легло от злополуката. Майката прекарваше по-голямата част от времето си в слушане на радио или в гледане на телевизия с него, четеше му, готвеше му и слушаше мърморенето му, понеже инвалидността го бе превърнала в мърморко.
С тях беше и Мег.
След заминаването на Джордан от къщи Мег бе претърпяла две сериозни сърдечни кризи, дължащи се на увредените клапи, наследство от ревмокардита, който бе карала като малка. Втората криза сериозно я бе изтощила и лекарите не й разрешаваха да води нормален живот.
Бе се наложило да спре да работи с братята си и сестра си в „Престиж Контрактърс“ и сега прекарваше почти цялото си време у дома. Грижеше се за баща си, когато майка й имаше нужда от почивка, и умееше невероятно добре да се справя с лошото му настроение. Както всички останали в семейството, бащата не можеше да откаже нищо на Мег.
Мег осигуряваше на семейството моралната опора, която може би щеше да идва от страна на Джордан, ако си беше останал у дома. Тялото й бе слабо, ала духовната й сила бе голяма. Майка й обичаше да казва: „Мег е по-сърцата от всички нас, взети накуп“, като нарочно си служеше с тази игра на думи, за да загатне за проблемите със сърцето на Мег.
Мег потушаваше разправиите в семейството, даваше съвети кой как да се държи и, общо взето, придаваше на семейството онова чувство за сплотеност и равновесие, изгубено след злополуката на бащата и заминаването на Джордан, което без нейна помощ може би никога нямаше да се върне.
Но след втората си криза Мег изобщо не се подобряваше. Живееше в постоянен страх от зарази, които можеха да увредят сърцето й още повече, и непрекъснато имаше болки. Трябваше всеки ден да пие скъпи лекарства и веднъж на две седмици да ходи при кардиолога. Нежното й, осеяно с лунички лице бе пребледняло и тя вече нямаше вида на свежо момиченце, който толкова забавляваше Джордан, когато бяха по-малки.
Джордан все още съжаляваше, че е бил далеч, когато Мег е претърпяла двете си кризи. И на двата пъти бе изпратил пари, но не бе успял да отиде да я види. Не можеше да си намери място от мъка и се чувстваше ужасно виновен, че когато Мег е имала нужда от него, не е бил до нея. С право чувстваше, че Мег повече от всички останали се нуждае от него, и със сигурност знаеше, че от цялото семейство най-много го е грижа за Мег.
След втората криза той отиде в болницата и я завари на легло, отпаднала и трескава. Тя се привдигна, посрещна го с целувка и няколко пъти му повтори, че не му се сърди за заминаването и че присъствието му в момента е единственото, от което се нуждае и което иска. Тя знаеше как здраво работи той за семейството и колко трябва да внимава, когато дава адреса си.
— Ако бях тук да те наглеждам, това може би нямаше никога да стане — каза той.
— Глупости, Джорди — твърдо отвърна тя. — Има кой да се грижи за мен. И изобщо не съм толкова болна, колкото изкарват. Ти само си гледай работата и се пази, всичко останало ще бъде наред.
Мег не искаше да допусне Джордан да се чувства виновен, че работи, за да поддържа семейството. И въпреки това, когато го видя, в погледа й имаше тъга и той разбра причината за това.
Мег държеше върху нощното си шкафче любимата си снимка на Джордан. Там той бе тринайсетгодишен — с черна къдрава коса и тъмни магнетични очи. Напомняше на Мег за времето, когато Джордан бе чувствително момче, увличащо се от рисуване и писане на разкази, неразбрано от баща си или от яките си братя, ала обожавано от майка си, която при все това не можеше да каже, че го познава.