Обвинението

— Трябва да поговорим и да помислим какво да правиш.

Кофеинът е пришпорил мудното ми сърце и е избистрил главата ми.

— Излизам — съобщава ни Луси. — Ще потичам, после ще потренирам в залата.

— Мъки и пак мъки — разсъждава на глас Ана.

Единственото, за което си мисля, докато гледам племенницата си, е, че тя е направо невероятна, а животът е толкова несправедлив към нея. Луси не познава биологичния си баща, после в живота й се появи Бентън, превърнал се в бащата, от когото толкова се нуждаеше, а тя загуби и него. Майка й е егоистка, постоянно намира кусури на дъщеря си, възприема я като съперница — къде ти ще я обича, ако сестра ми Дороти изобщо е способна да обича някого, в което дълбоко се съмнявам. Луси вероятно е най-умният и интересен човек, когото познавам. Това не й е спечелило много доброжелатели. Открай време си е непреклонна и докато я гледам как изхвърча, въоръжена и опасна, от къщата досущ бегачка, готова да спечели олимпийски медал, се сещам как на четири и половина годинки тръгна в първи клас и насмалко да й намалят поведението и да я изключат от училище.

— Как така ще я изключват за намалено поведение? — попитах аз Дороти, когато тя ми се обади по телефона да ми се оплаче какво ужасно бреме е да бъде майка на Луси.

— Непрекъснато дърдори, прекъсва съучениците си и вечно вдига ръка — само нея да изпитват! — избълва по телефона Дороти. — Знаеш ли какво е написала учителката в бележника й? Слушай сега! Ще ти прочета: „Луси не може да се сработи с децата и да си играе с тях. Постоянно се самоизтъква, държи се като всезнайка и непрекъснато разглобява разни неща, например острилката или дръжките на вратите“.

Луси е лесбийка. Това вероятно е най-голямата несправедливост, понеже тя не е в състояние да го надрасне и превъзмогне. Хомосексуализмът е несправедлив, защото поражда несправедливост. Бях сломена, когато разбрах за тази страна от живота на племенницата си. Бих дала всичко на света, само и само тя да не страда. Налагам си и да призная, че досега съм успявала някак да си затварям очите за очевидното. В Службата за спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие няма да проявят щедрост и великодушие и Луси вероятно го знае от доста време. Вместо да се поинтересува от постиженията й, ръководството във Вашингтон ще я разглежда през кривото увеличително стъкло на предразсъдъците и завистта.

— Ще започне истински лов на вещици — казвам, след като Луси излиза.

Ана чука яйца в купата.

— Искат да я принудят да се махне, Ана.

Тя пуска черупките в мивката и отваря хладилника, откъдето вади опаковка прясно мляко и проверява да не е с изтекъл срок на годност.

— Има и такива, които я смятат за герой — казва ми.

— В органите на реда просто търпят от немай-къде жените. Не ги прославят и наказват онези от тях, дръзнали да станат герои. Това е малката мръсна тайна, за която на никого не му се говори — отвръщам аз.