Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
Днес беше денят за вземане на кръвни проби. Задача, която не се нравеше много на Кеничи, тъй като трябваше да прободе кожата на мишките с игла. Той измърмори едно извинение на японски, мушна ръцете си в ръкавиците, хвана първата мишка и я пренесе в херметичната камера. Животното се опита да се измъкне от хватката на ръката му. Той го пусна да си поплува в безтегловността, докато приготви иглата. Мишката представляваше наистина жалка гледка — отчаяно и усилено махаше с крачка в опит да се придвижи напред. Тъй като не намери опора, нещо от което да се отблъсне, тя продължи да се носи безпомощно в средата на камерата.
Иглата вече беше готова и той посегна да хване отново животното. Едва тогава той забеляза синьо-зелената сферичка, която плуваше току до мишката. Толкова близо, че животното не издържа и с едно бързо движение на розовото си езиче погълна малкото топченце. Кеничи се засмя с глас. Да лапат плуващи сфери течности, беше любимо забавление за всички астронавти, и ето че мишката бе направила точно това сега — забавляваше се.
После през ума му мина нова мисъл: Откъде се бе взела тази синьо-зелена субстанция? Преди него само Бил бе използвал херметичната камера. Дали не бе разлял нещо токсично?
Кеничи се плъзна към сектора с компютъра и се взря в отворения от Бил експериментален протокол. Беше CCU №23, клетъчна култура. В протокола пишеше, че в синьо-зеленото топче течност нямаше нищо опасно. Arachaeons бяха безобидни едноклетъчни океански организми, които не носеха никаква опасност от инфекция.
Доволен от прочетеното той се върна към херметичната камера и мушна ръцете си в специалните ръкавици. После хвана иглата.
5.
Нямаме обратна връзка
16 юли
Джак се взираше в огромното бяло перо от изгорели газове, което прорязваше ажурносиньото небе, така както ужасът се врязваше дълбоко в душата му. Слънчевите лъчи безмилостно пареха лицето му. Той отново и отново внимателно претърсваше небето с поглед. Къде беше совалката? Само преди секунди тя беше на върха на извитата арка от изгорели газове, която се губеше в безоблачното небе. Земята още тръпнеше под краката му от тътена на излитането. Докато совалката се издигаше, Джак усещаше как сърцето му също се издига нагоре, към звездите, понесено от трясъка на излитащата машина. Той я бе проследил с поглед, докато тя се превърна в мъничка точица, прилична на проблясваща главичка на карфица, отразила слънчевите лъчи.
Но вече не я виждаше. Онова, което до преди малко беше леко извита бяла димна следа, сега бе накъсана пътека от черен пушек.
Отново и отново той трескаво се взираше високо в небето, докато накрая съзря шеметната вихрушка от огън и отломки. Взрив. Разхвърчали се във всички посоки останки, които премятайки се падаха едно по едно в океана.
„Нямаме обратна връзка.“
Той се събуди, задъхан и облян в пот. Денят беше настъпил, слънцето отдавна грееше през прозореца на спалнята му. В стаята бе станало непоносимо горещо.
Изстена и се изтърколи в единия край на леглото си до седнало положение, след което отпусна глава в ръцете си. Бе забравил да включи климатичната инсталация предната вечер, въздухът в стаята беше като в пещ. Залитайки, той отиде до бутона и го натисна, после се върна обратно. Отпусна се отново в леглото и въздъхна с облекчение, щом усети свежия, хладен въздух да изпълва стаята.
Старият кошмар.
Той разтри лицето си, като се надяваше така да успее да прогони картините, които още стояха пред очите му, но за съжаление те бяха оставили твърде дълбоки следи в съзнанието му. Беше първокурсник в колежа, когато „Чалънджър“ се взриви. Спомняше си, че тъкмо минаваше през фоайето на общежитието, когато по телевизията излъчваха първия документален филм, който отразяваше ужасната катастрофа. До края на този ден, както и през следващите, той отново и отново гледаше зловещия репортаж, в резултат на което кадрите тъй дълбоко се бяха врязали в подсъзнанието му, че му се струваха толкова реални, сякаш той действително бе стоял на една от пейките за зрители, които наблюдаваха изстрелването на совалките в Кейп Канаверал5 онази сутрин.
5
Кейп Канаверал — вдаден навътре в океана нос (от исп. — Носът на тръстиката) в източна централна Флорида, където се намира ракетната площадка за совалки. — Б.пр.