Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Май знаеш доста за Тамир — засъска. — Казвай веднага какво планира.
— Знам само историите, които разказвам — изпъшка нещастникът. — Не знам нищо повече.
Алтаир загреба шепа пясък и я остави да изтече през пръстите му.
— Жалко. Няма никакъв смисъл да те оставям жив, след като не ми предлагаш нищо в замяна.
— Чакай. Чакай, де — вдигна разтреперана ръка ораторът. — Има нещо…
— Говори.
— Напоследък е доста зает. Следи изработката на много, ама наистина много оръжия.
— И какво от това? Най-вероятно са за Салах Ал’дин. Това никак не ми помага, което означава, че не помага и на теб… — Той посегна.
— Недей. Чакай. Слушай. — Мъжът въртеше очи, а по челото му избиха капки пот. — Не са за Салах Ал’дин. За друг са. Гербовете по тези оръжия са различни. Не са ми познати. По всичко изглежда, че Тамир помага на друг, но… не знам на кого.
— Това ли е всичко? — попита Алтаир.
— Да, да, това е. Казах ти всичко, което знам.
— Значи е време да си починеш.
— Недей — започна мъжът, но се чу пукот като от счупен глинен съд, когато Алтаир извади камата и я заби в гърдите му. Задържа умиращия, докато той притреперваше, кръвта се пенеше в ъглите на устата му и очите му придобиваха стъклен блясък. Бърза смърт. Чиста смърт.
Алтаир го положи на пясъка, склопи очите му и се изправи. Прибра камата си и премести тялото зад купчина вонящи каци, след което пое по уличката.
10
— Алтаир. Добре дошъл. Заповядай.
Водачът се подсмихна, докато влизаше. Алтаир го погледна и забеляза как той трепна, когато усети тежкия му поглед. Да не би по него да беше полепнал мирисът на смъртта? Може би водачът на тукашното Братство го беше усетил.
— Сторих каквото нареди. Сега ми дай маркера.
— Всяко нещо по реда си. Разкажи ми какво знаеш.
Все още развълнуван, след като беше отнел човешки живот, Алтаир прецени, че това е нещо дребно пред трудностите. Тръпнеше от нетърпение да постави този човек на мястото му. Само че моментът все още не беше настъпил. Налагаше му се да изиграе ролята си, да се преструва, докато се налага.
— Тамир властва над открития пазар „Ал-Силаах“ — рече той и се замисли за търговците, които си говореха приглушено, припомни си страха, изписал се по лицата им, когато забелязаха оратора на Тамир. — Печели пребогато от продажба на оръжие и брони и мнозина му помагат: ковачи, търговци, лихвари. Той е основният продавач на смърт в страната.
Другият кимна, след като чу онова, което вече му беше известно.
— Откри ли начин да ни отървеш от тази чума? — попита високомерно.
— На открития пазар „Ал-Силаах“ предстои среща за важна продажба. Говори се, че е най-голямата продажба на Тамир. Ще се разсейва покрай работата. Тогава ще ударя.
— Планът ти ми се струва подходящ. Можеш да действаш.
Бръкна под писалището и извади маркера на Ал Муалим. Беше перо от една от любимите птици на Учителя. Постави го на писалището между двамата.
— Нека бъде волята на Ал Муалим — рече той, когато Алтаир взе маркера и го прибра внимателно под плаща.
Скоро след изгрев тръгна от Братството и се върна на открития пазар „Ал-Силаах“. Когато пристигна на пазара, му направи впечатление, че всички са насочили вниманието си към церемониален двор в средата.
Скоро разбра причината. Там бе застанал търговецът Тамир. Пазеха го двама сърдити мъжаги, той командваше всички наоколо, беше се извисил над разтреперан мъж, застанал пред него. На главата му имаше тюрбан, беше облечен в елегантна туника и гети. Зъбите му блестяха под черните мустаци.