Тайният кръстоносен поход

Слушателите се разотидоха. Мъжът се усмихваше, докато слизаше от камъка, на който беше стъпил, след което тръгна през пазара. По всяка вероятност щеше да си потърси друг камък, на който да се качи и да разкаже пред нови слушатели същата история за подвига на Тамир. Алтаир го последва на безопасно разстояние и отново чу думите на наставника си: „Оставяй препятствия между себе си мишената. Никога не бива да те вижда, ако случайно се извърне назад.“

Доставяше му огромно удоволствие да усеща чувствата, които тези знания събуждаха у него. Приятно му беше да се изключи за околния шум и да насочи цялото си внимание към набелязания. След това рязко спря. Ораторът пред него се блъсна в жена, понесла ваза, която се счупи. Тя започна да се разправя с него, протегна ръка и поиска той да я плати, но чернобрадият сви непреклонно устни и замахна с ръка, за да я удари. Алтаир усети как се напряга, но тя се сви, той й се присмя, отпусна ръка и продължи по пътя си, като изрита парчетата от счупената ваза. Алтаир продължи напред, подмина жената, която беше коленичила в пясъка разплакана. Кълнеше и се опитваше да събере парчетата.

Ораторът зави по една улица и Алтаир го последва. Бяха влезли в тесен, почти безлюден сокак, притиснати и от двете страни от тъмни, кирпичени стени. Сигурно това беше пряк път до следващата сергия. Алтаир погледна назад, след това направи няколко бързи крачки напред, стисна оратора за рамото, завъртя го към себе си и заби върховете на пръстите си под ребрата му.

Ораторът се преви, олюля се и се опита да си поеме въздух, докато отваряше и затваряше уста като риба на сухо. Алтаир се озърна, за да се увери, че няма свидетели, след това пристъпи напред, завъртя се и ритна оратора в гърлото.

Човекът падна тежко, робата му се усука около краката. Ръцете му се стрелнаха към шията и той се претърколи в прахта. Асасинът се усмихна и продължи напред. „Спокойно“ — помисли си той. Беше прекалено…

Ораторът се стрелна бърз като кобра. Скочи, кракът му се стрелна напред и уцели Алтаир в гърдите. Изненаданият асасин се олюля назад тъкмо когато другият пристъпи напред със стиснати устни и свити юмруци. Очите му блестяха, той усети, че е извадил Алтаир от равновесие, когато асасинът отскочи, за да избегне удар, който се оказа подвеждащ и в следващия миг ораторът стовари юмрук в челюстта му.

Алтаир едва не падна, усети вкуса на кръв и се прокле. Беше подценил противника. Типична грешка за ученик. Ораторът се огледа трескаво, сякаш търсеше най-подходящия път за бягство. Алтаир заличи изражението на болка, изписало се по лицето му, и пристъпи напред, вдигнал високо юмруци, и нанесе удар в слепоочието на оратора, преди другият да успее да се отдръпне. Известно време двамата си разменяха удари. Ораторът беше по-дребен и по-бърз и стовари следващия си удар в носа на Алтаир. Асасинът се олюля и мигна бързо, за да прогони бликналите сълзи, които му пречеха да вижда ясно. Щом предвкуси победата, другият пристъпи напред и размаха юмруци. Алтаир отстъпи настрани, приведе се ниско и го ритна в краката, така че той изгуби равновесие и се строполи в пясъка, а дъхът му излезе със свистене, когато тупна по гръб. Алтаир се завъртя, сниши се и стовари коляно право в слабините на противника си. С удоволствие чу как той извика от болка. Раменете на Алтаир се вдигаха и отпускаха тежко, докато се съвземаше. Ораторът се гърчеше беззвучно в прахта, отворил широко уста в безмълвен писък, притиснал и двете си ръце към слабините. Когато най-сетне успя да си поеме дъх, Алтаир коленичи и приближи лице до неговото.