Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Но ако знаеш, че те лъжа... - поде и събра вежди.
- Знам, знам. Звучи глупаво. Но мисля, че си ми длъжник -съзнателно натисна бравата надолу. - Освен ако не предпочиташ да те оставя.
Малко преди отново да погледне надолу, в погледа на Бренан заблестя нещо мрачно и опасно. Мъртвешката тишина, която за известно време ги обгърна, сигнализира на Тиарнан възможния отказ на воина. Когато той отново погледна нагоре, чертите на лицето му се бяха променили. Загрубели. Горещината в погледа му бе почти осезаема и тя много добре усещаше тежестта му върху кожата си.
- Искаш от мен да те излъжа? Както кажеш. Слушай и ме чуй много внимателно - премести ръцете си на облегалките на стола и ги стисна толкова здраво, че кокалчетата на ръцете му побеляха. -Ето най-голямата лъжа, която някога съм изричал: Не те желая!
Тялото му потръпна, а мускулите по ръцете му трепнаха, докато затягаше хватката си върху стола, преди да продължи с дрезгав глас, а в резултат на прямите му думи, горещината в очите му застигна тялото й
- Не се боря с отчаян, изгарящ душата ми глад да те докосна, вкуся и направя своя. Не се сражавам с резултата от проклятието и две хилядолетия, изпълнени с празнота, за да защитя честта ти. Не се срамувам почти до смърт, задето по-рано те нападнах. Не твоите красота и кураж ме карат да те отведа далеч от това място и да прекарам дни, седмици може би и години, боготворейки тялото ти, докато ти ми разказваш всяка подробност от живота си.
Той замлъкна внезапно и я прикова на място с нескрития копнеж в погледа си.
- Достатъчно добра ли е лъжата, Тиарнан Бътлър?
Наложи й се да си поеме дъх, преди да започне да говори. Дробовете й бяха някак празни: думите му я бяха лишили както от въздух, така и от дар слово. Всичките й нервни окончания дрънчаха и нов рязък звук бръмчеше в тъпанчетата й. Ако трябваше да даде име на това съвсем ново за нея ниво на лъжа, то щеше да бъде „резачка“
„Резачка 1000“.
Лъжеше я, спор няма. Определено я лъжеше, но в същото време казваше една съвсем реална истина. Нито един мъж, когато познаваше, не й бе говорил по подобен начин. Никой не я бе желал толкова, колкото този мъж. Този воин копнееше за нея със сила, която би трябвало да я плаши повече, отколкото вече бе изплашена. Смая я и я привлече към него, въпреки че се страхуваше. Ненаситността може да се превърне в мания, и то много бързо. И вероятно се намираше в далеч по-голяма опасност, отколкото искаше да си признае.
Но въпреки това дарбата й работеше върху него. Несъмнено знаеше, когато я лъжеше. Така че можеше да изслуша историята му Щеше да се опита да намери начин да работи с него. Трябваше да го направи - заради Сузана. Останалата част, включително странният непреодолим импулс да отиде при него, да го докосне и да му прости, можеше да бъде пренебрегнат.
Гласът на Рик, който съвсем ясно чуваше в съзнанието си, не спираше да повтаря: Историята е всичко.
Тиарнан най-сетне пусна бравата и пренебрегвайки изведнъж омекналите си колене, се дръпна от вратата.
- Може би сега бих могла да седна - каза тя, а гласът й съвсем леко потрепна.
Дръпна единия останал свободен стол към себе си. Все още се нуждаеше от някакво безопасно разстояние помежду им, без значение дали той й казваше истината, или не. Бренан съжаляваше, да, но не каза нищо, свързано с това дали ще може да държи под контрол онова, което първоначално го накара да я нападне.
Докато сядаше на стола, телефонът й иззвъня. Погледна към раницата си и реши да не му обръща внимание. Вероятно беше Рик. Обаждането не можеше да е по-важно от това, независимо кой я търсеше. Взря се в Бренан, преценявайки го.
- Мисля, че лъжите бяха предостатъчни. Моля те, разкажи ми останалата част от историята си. Но преди това бих искала да те помоля за нещо и нека този път да чуя самата истината.
- Разбира се - отвърна той, но предпазливост или нещо друго го накара да присвие очи.
- Свързано е с това, което се случи по-рано. Можеш ли да ми обещаеш, че няма да се повтори? Би ли могъл да ми обещаеш, че по никакъв начин няма да ме нараниш? - Тиарнан прехапа устна, знаейки че всичко зависи от неговия отговор.
- Давам ти думата си, Тиарнан Бътлър. Колкото й могъщо да е проклятието и въпреки опитите му да ме унищожи, се заклевам, че ще сторя всичко по силите си, за да те защитя дори ако това значи да дам живота си, за да те предпазя - отвърна той с онзи негов дълбок и чувствен глас, изричайки думите ясно и отчетливо, а в тях се усещаше тежестта на тържествено дадена клетва.