Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
И така, макар че сърцето й щеше да се пръсне от страх, девойката се изкачи по стълбата. Щом стигна догоре, мъжът й помогна да се прехвърли в плевника, а после я завлече до една от балите сено. Лицето му беше небръснато, очите му бяха зачервени и подпухнали, по ръцете и лицето му имаше рани, а косата му стърчеше на всички страни. Въпреки това когато го погледна, Ребека онемя. Сен Клер изглеждаше точно като статуята на архангел Михаил в енорийската църква, а ако се измиеше и избръснеше, приликата щеше да е направо поразителна. Йезуитът имаше същата черна коса, същите благи очи, същите чувствени устни и изваяна брадичка и същото младежко и едновременно с това изтерзано изражение.
— Страхуваш ли се от мен, мистрес?
Ребека забеляза, че свещеникът се е втренчил в заешката й устна.
— Ами ти от мен? — подкачи го тя. — Хората казват, че съм вещица.
Девойката докосна ръката на Сен Клер и кошмарът й тутакси оживя пред очите й — безкрайната бяла пустош, тъмнозелената гора, а после и онази крепост сред морето от трева. Тя се люшна назад и свещеникът я хвана за ръката.
— Добре ли си, мистрес? Не исках да те изплаша.
— Добре съм — потри лицето си Ребека. — Нищо ми няма.
— Можеш ли да ми помогнеш?
— Ако го сторя, ще ме обесят.
— Но ако не го сториш, ще обесят мен.
Ребека вече беше взела решение.
— Какво мога да направя за теб? — попита тя.
— Имам нужда от храна и нещо за пиене — мъжът повдигна ръкава на дрехата си и отдолу се показа ужасна рана. — Трябва ми и някакъв мехлем, а също и превръзка. Но преди всичко имам нужда от почивка. Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако ми позволиш да остана тук ден-два.
Ребека се взря с недоумение в този чудат млад свещеник. Ако Купър го пипнеше, Сен Клер щеше да умре в ужасни мъки на бесилката в Колчестър, а после тялото му щеше да бъде разкъсано на парчета сред кръвожадните викове на тълпата.
— Казвам се Ребека Ленъкс.
— Да, знам.
— Така ли? Откъде?
Свещеникът сви рамене.
— Католиците, които ме подслоняваха, ми разказаха това-онова за Дънмоу. Кажи ми, Ребека, пастор Бейнс замина ли вече?
Тя поклати глава.
— Моля те!
Йезуитът я хвана за ръката и девойката почувства топлината му. Стомахът й се сви от вълнение и тя си даде сметка, че ако мъжът се приближи и се опита да я целуне или докосне, тя няма да се възпротиви. В следващия момент се почувства виновна — Сен Клер беше католически свещеник, а те май полагаха обет за целомъдрие.
— Ще ми направиш ли още една услуга? Когато старият Бейнс си замине, на негово място ще дойде нов пастор на име Хенри Фрогмор. Щом това се случи, трябва да ми кажеш. Освен това трябва да ме заведеш в църквата, за да се срещна с него.
Ребека се отдръпна.
— Трябва ли? Доколкото ми е известно, не съм ти длъжна с нищо!
— Моля те, Ребека! — стисна ръката й йезуитът. — В името на Бога!
В този момент девойката погледна зад свещеника и видя, че на пода зад гърба му лежи коженият му портупей, в който бяха затъкнати меч и кама.
— Ще си помисля — отвърна тя. — Междувременно остани тук. Ще ти донеса храна. И не се безпокой — само аз влизам в тази конюшня.
След тези думи момичето се заспуска надолу по стълбата, но по средата на пътя се сети още нещо и спря.
— Ако се появи опасност, ще запея песен.
— Коя песен?
— „Лятото дойде“ — тя се усмихна. — Ще я запея в двора и така ще ти дам знак, че е дошло време да си вървиш. Ако се наложи да бягаш, мини покрай развъдника за шарани, прекоси пътя и влез в гората. След около половин миля ще се озовеш на една полянка. Остани там и ме изчакай да дойда.
— Много си смела, Ребека. Онова, което каза преди малко, е самата истина — действително могат да те обесят, задето ми помагаш.
— Първо ще трябва да ме хванат — отвърна тя дяволито и хукна надолу по стълбата.
Ребека отвори вратата на конюшнята, а после я затвори след себе си и врътна ключа. Чувстваше се невероятно развълнувана. За пръв път в живота й щеше да се случи нещо наистина драматично. Сега вече разбираше защо мъжете играят на хазарт — загубата можеше да е огромна, но тръпката си струваше. След като беше видяла кроткото лице на йезуита, тя вече не беше способна да го предаде на Купър. Това би било все едно да заведе мъничката Минет при касапите. Разбира се, човекът на кралицата я плашеше, но страхът й определено отстъпваше пред вълнението. И така, тя прекоси полето и седна край развъдника за шарани. Мъглата все още беше не се беше вдигнала и я обграждаше като плътна пелена, заглушавайки всички звуци и карайки я да се чувства откъсната от всичко наоколо. Девойката се уви по-плътно в наметалото си. Сен Клер имаше нужда от три неща: почивка, храна и сведения за новия пастор. Но за какво му бяха тези сведения? Ребека се взря в тръстиката, сред която плуваха костури, шарани и линове. Да не би този Фрогмор също да беше католически свещеник? А може би знаеше как да измъкне йезуита от капана на Купър? Да, сигурно беше това!