Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
7.
За пореден път приемната на Вечния император беше препълнена и освежителите на въздуха работеха на максимална мощност, докато той издаваше с гневен глас заповеди на подчинените си.
— Аври.
— Да, Ваше Величество?
— Докъде стигна операцията с Кей Би Ен Ес О?
— Няма особен напредък, сир. Пратих там най-добрите ни пиарчици, но никой не вярва на тезата им.
— Която е?
— Че това е било, цитирам, „трагичен инцидент“, край на цитата, предизвикан от атаката на Стен срещу станцията. Че ние само се опитваме да защитим невинни граждани.
— Промени „невинни граждани“ на „ограничен брой случайни жертви“.
— Благодаря ви, сир.
— Освен това искам да им подпалиш фитила.
— Как по-точно, сир?
— Лесно. Ефирът принадлежи на Империята. Следователно и на мен. Информирай онези журналисти, че ще им отнема лиценза, ако не започнат да ми играят по свирката.
— Да, сир…
— Звучиш ми неуверено. Какво още ги безпокои?
— Те са изплашени. Боят се дали Стен няма да нападне и тях.
— Няма проблем. Андърс.
— Да, Ваше Величество?
— Събери всички резервни кораби и войници. Искам да разположиш постове около големите спътникови предаватели. И муха да не може да премине през тях, ясно?
— Да, сир. Но нямаме толкова много свободни кораби, а и нали трябваше да направим доста съкращения на бюджета и да помогнем на по-слабите ни съюзници. Частите ни са разхвърляни на огромни разстояния…
— Намери ми хора, Андърс. Просто ми намери.
— Да, сир.
— И още нещо.
— Сир?
— Не съм забравил ролята на твоята фина италианска ръка в провала със станцията.
— Така е, сир. Поемам цялата отговорност.
— Млъквай, Андърс. Искам да помислиш за някой хубав пост, където да те пратя, когато всичко това приключи. Някой остров, например. По-студеничък да е. И да е малък. Не повече от километър. А сега се захващай за работа.
— Веднага, Ваше Величество!
— Уолш.
— Сир?
— Какво е положението с данъчната ставка върху АМ2?
— Не съм сигурен, че разполагаме с достатъчно гласове, за да я прокараме в парламента, сир.
— Къде е пречката?
— Чернобанковците възразяват, че покачването на ставката е в противоречие с дадените от вас обещания.
— Голяма работа. Те непрестанно нарушават обещанията си. Защо да не го правя и аз? Такава е политиката. Само лъжи, проклети лъжи и нищо друго.
— Да, сир. Но те не разсъждават така сега, когато получиха независимост. Предлагаме АМ2 по специални цени на всички, които се съгласят да станат наши суверени в пределите на Империята.
— Помня, естествено. Но не съм забравил също така, че аз съм този, който държи ключа от трезора. Аз съм единственият доставчик на АМ2. Следователно аз определям цената.
— Да, сир. Зная това, сир. Но депутатите непрестанно се оплакват от недостиг на средства.
— Кажи им, че не са нито първите, нито последните. Защото така или иначе ще има увеличение. Хазната ми е опразнена. Не изпитвам доверие към тези хора. По дяволите, цялата тежест е легнала върху мен. Без мен няма да просъществуват и ден. Трябва да го знаят от времето, когато са били под гнета на Тайния съвет.
— Истина е, Ваше Величество, но чух да се шушука из залите, че май нещата не са били чак толкова зле, докато вас, ъъ, ви нямаше и управляваше съветът.
— Не се тревожи заради някакви сплетни из кулоарите. Кенна?
— Да, Ваше Величество?
— Искам да помогнеш на Уолш за тази работа.
— С удоволствие, сър. Както винаги.
— Искам, когато опре до гласуване, Дюсейбъл да ме подкрепи. Искам голямо мнозинство. Нека гласуват анонимно, ако трябва, но уредете резултатът да е деветдесет и девет процента.
— Не съм сигурен, че ще е възможно, сир.
— В момента Дюсейбъл е дебела и сочна система, нали?
— Да, Ваше Величество.
— Ще ви направя разпределително депо за АМ2. Което означава, че ще можете да ги дерете както си искате.
— Ваше Величество, позволете да изразя несъгласие. Добропорядъчните граждани на Дюсейбъл…
— Стига, Кенна. Ако не крадяхте, щях да се изпълня с подозрения. Не забравяй, че ви преотстъпих огромно богатство. Направих ви перла в моята корона. Време е да се разплатим за това. И уредете въпроса с вота.