Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Но ето, че се наложи да пристигна тук по работа — продължаваше с присмехулен глас Кенна. — По служба на Вечния император. — Той извади от джоба си карта, върху която засия емблемата на Вечния император. Картата със сигурност бе настроена към характеристиката на неговите телесни пори.
— Предполагам, че става въпрос за Стен.
— Правилно предполагаш.
— Разбира се — рече сър Еку, — готов съм да окажа помощ с всичко, което ми е по силите. Не виждам проблеми за сътрудничество, тъй като неутралитетът на моята раса никога не се е разпростирал и върху прикриването на престъпници — какъвто, предполагам, сега е и Стен?
— И то от най-лошите — потвърди Кенна. — Той предаде Империята без никаква друга причина, освен лични политически амбиции. — Кенна се опита да си придаде благочестив вид, но резултатът бе комичен. Нямаше как да прикрие проницателния блясък в очите си. — Амбициите… са онова нещо, което рано или късно излага всички ни, както е казал поетът.
— Та за Стен — върна се на темата Еку. — Не мисля, че разполагам с кой знае какви сведения от времето, което прекарах в неговата… компания. Тогава Трибуналът и личният съветник на Императора ме занимаваха далеч повече. Но, както вече казах, готов съм да помогна с всичко, с което мога. Ще ти призная обаче, че съм малко озадачен. Имайки предвид продължителността на службата на Стен, бих си помислил, че вашите… хм, имперски архиви би трябвало да съдържат далеч повече информация.
Кенна се намръщи — и този път мимиката му изглеждаше искрена.
— Аз бях на същото мнение, но се оказа, че греша. Или пък Императорът иска да свери данните си с информация от други места. А може би, и това ми се струва най-вероятно, търси всякаква информация, която би вкарала престъпника в кошарата.
— Откъде да започнем тогава?
— Ще се съгласиш ли на мозъчно сканиране? На борда на моя кораб има машина и най-добрите специалисти в Империята.
Еку подскочи и крилете му неволно трепнаха. Мозъчното сканиране не беше само грубо нахлуване в съзнанието, съществуваше опасност да предизвика дълготрайно психично увреждане и дори смърт, даже да е осъществено от най-опитния оператор.
— В никакъв случай — отвърна твърдо Еку. — Макар да съм бил на служба при Императора, трябва официално да ти припомня, че не съм бил негов подчинен — нито който и да било друг представител на моята раса. Ние, разбира се, пазим своите тайни и те не са от интерес за Императора.
Кенна кимна в знак, че го е очаквал, и се пресегна към една странична масичка. На нея имаше освежителни напитки — любимото му дюсейбълско бренди и чиния със сандвичи, вероятно синтезирани по химичен път така, че да неутрализират въздействието на алкохола.
— Императорът каза, че ще откажеш, и ме предупреди да не настоявам. Но добави, че ако записваш нашата среща, ще бъде желателно да преустановиш записа, тъй като, ще цитирам директно: „Когато Стен бъде заловен, разпитан и подложен на мозъчно сканиране — преди да бъде изпълнена присъдата, — всички, които се окажат въвлечени в неговата конспиративна дейност, ще бъдат смятани за лични врагове на Императора и ще бъдат преследвани с цялата строгост“.
— Не бих го определил като най-дипломатичното изказване, правено някога от Вечния император — заяви Еку, горд, че крилете му дори не трепнаха от уплаха.
— Времената, в които живеем, са лишени от дипломатичност — отвърна Кенна. — Императорът приема твърде сериозно заплахата от Стен и сподвижниците му, за да си губи времето с любезности. И все пак поднасям личните си извинения, ако е прозвучало грубо. Освен това искам да се извиня за времето, което смятам да ти отнема и което няма да е никак малко, тъй като Императорът държи да узнае всичко. Трябва още сега да те предупредя, че този разговор се записва. Имаш правото да се консултираш с правен и медицински специалист, за да се увериш, че не си под мое въздействие — психическо или лекарствено.
— Разбирам и ти благодаря за извиненията — отвърна Еку. — Но за мен в настоящия момент времето е от първостепенно значение. Ще започваме ли?
Той подхвана предпазливо историята си. Смяташе да я разкаже бавно, с необходимата точност и това щеше да отнеме поне няколко дни.
В края на всеки от тези дни щеше да обсъди внимателно своята история, реакциите на Кенна и с какво да продължи нататък със съветника си, скрит в една от лабораториите зад стените на заседателната зала.