Зоологическа градина в моя багаж
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Дамянов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зоологическа градина в моя багаж». Краткое содержание книги:
Смъкнахме се уморено от камиона да наглеждаме разтоварването на животните и настаняването им на горната веранда. След това разтоварихме и подредихме цялото наше снаряжение. Докато правехме безуспешни опити да измием червения прах, запълнил всички пори на телата ни, Филип взе останките от своята постеля, сандъка с кухненските принадлежности и храната, и се отправи със стегната, бърза крачка към кухнята — същински военен патрул, упътил се да потуши малък, но досаден бунт. Когато нахранихме животните, той се появи отново и донесе чудно вкусна вечеря. Хапнахме, пъхнахме се в леглата и заспахме като заклани.
На следващото утро, още по време на прохладната и светла зора, ние се отправихме да засвидетелстваме уважението си към нашия домакин — фона. Преминахме през огромния двор и потънахме в истински лабиринт от малки площадчета и алеи, оформени покрай колибите на неговите жени. Най-после се озовахме в малък двор, в който огромно дърво гуава хвърляше дебела сянка. Тук се намираше личната вила на фона, малка и спретната постройка с керемиден покрив и изградена от камък, с широка веранда по продължение на едната й страна. И точно там, на върха на стълбата, водеща към верандата, ни чакаше моят приятел — фонът на Бафут.
Висок и строен, той стоеше на края на верандата, облечен в проста бяла роба със синя бродерия. На главата си носеше малко таке със същите цветове. На лицето му се разливаше така добре познатата ми весела и закачлива усмивка. Той протегна за поздрав огромната си, но красива ръка.
— Здравей, приятелю! — извиках аз и тръгнах с бързи крачки нагоре по стълбата.
— Добре дошъл, добре дошъл… ти пристигна… добре дошъл — възкликна той, сграбчи ръката ми в огромната си длан, а с другата ме прегърна през рамото и ме потупа нежно по гърба.
— Добре ли се чувствате, приятелю? — попитах аз и го погледнах в лицето.
— Добре, добре — отвърна той и се усмихна.
Отговорът бе излишен, защото изглеждаше в цветущо състояние. Преди осем години, когато се видяхме за последен път, той наближаваше осемдесетте години. Тези осем години явно бе прекарал много по-добре от мен. Представих му Джеки. Контрастът между двамата ми се стори много забавен. Високият около метър и деветдесет фон, изглеждащ много по-висок от дрехата, която носеше, се извисяваше, сияещ като великан над Джеки, висока точно метър и петдесет и три. Подадената му за поздрав ръка се стопи като детска ръчичка в неговата огромна тъмна лапа.
— Елате да влезем вътре — предложи той, хвана ни за ръцете и ни въведе във вилата.
Вътрешността бе такава, каквато я помнех. Прохладна и приятна стая с леопардови кожи по пода, красиво гравирани дървени дивани, отрупани с възглавници. Ние приседнахме, а една от жените на фона пристъпи с поднос и чаши. Фонът напълни с щедра ръка три чаши уиски и ни ги подаде със сияещо лице. Погледнах препълнената със спирт чаша и въздъхнах. Явно, че каквото и да е вършил по време на моето отсъствие, фонът не се бе записал във въздържателно дружество.
— Наздраве! — поздрави той и пресуши половината чаша на един дъх.
Джеки и аз отпихме малко от нашите.
— Приятелю — обърнах се аз. — Щастлив съм, че те виждам отново.
— Ва! Радостен! — отвърна фонът. — Аз съм повече радостен да те видя. Когато ми казаха, че си пристигнал отново в Камерун, много се зарадвах.
Отпих отново внимателно от моята чаша.
— Казаха ми, че си се разсърдил заради книгата, която написах за веселите дни, прекарани тук заедно с тебе. Дори се страхувах да дойда отново в Бафут — казах аз.
Фонът се начумери.
— Кой ти е казал подобно нещо? — запита разгневено той.
— Един европеец ми каза.
— А, европеец! — фонът сви рамене, като че се учудваше, че имам вяра на бял човек. — Това е лъжа.
— Добре — отвърнах с голямо облекчение аз. — Щях да се чувствам много нещастен, ако ми се сърдеше.
— Не, не, ни най-малко не ти се сърдя — отвърна фонът и преди да успея да попреча, наля нова голяма порция уиски в чашата ми.
— Тази книга, която написа… харесва ми много… ти прослави името ми по целия свят… сега всички знаят името ми… лошо ли е това?