Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Моля? — това звучеше странно. — Къде я намери?
— Между две книги в кабинета на доктор Мартинес в дома им — отговори той и ме погледна. Зяпнах го ужасена. — Едната книга беше по теория на рекомбинирането на ДНК, а другата — за птици.
34
Хм. Ако информацията имаше физическо изражение, главата ми щеше да избухне на мига и парченцата мозък щяха да обсипят някой нищо неподозиращ гражданин на паркинга пред супермаркета под нас.
Нека просто кажем, че бях смаяна — а това не става лесно, кълна се.
Ченето ми увисна. Зяпнах мрачното лице на Зъба и единствено мисълта, че всеки момент щях да се нагълтам с буболечки, ме накара да затворя уста.
Неслучайно аз съм водачът. Така де, и защото съм най-голяма, но и поради това, че съм умна, силна, бърза и решителна. И имам желание да бъда водачът. Аз вземам решенията. И сега с типичната за всеки водач проницателност събрах две и шест и сътворих единствения въпрос, който можеше да разбули самата същност на проблема.
— Мо-о-оля?
— Намерих снимката в кабинета на доктор Мартинес в къщата им — повтори Зъба, но аз му махнах да замълчи.
— Претърсил си кабинета й?
На мен не ми беше хрумнало да го направя. Нито първия път, нито сега.
Лицето му остана безизразно.
— Трябваше ми кламер.
— Има книги за присаждане на ДНК?
— И за птици.
— Тя е ветеринарен лекар.
— Хубаво, ветеринар е. Но все пак: птича анатомия плюс теория на ДНК-рекомбинирането, плюс снимката на Газопровода…
— Боже, не мога да мисля! — измърморих и притиснах ръка до главата си.
Всичко е част от общата картина, Макс — не закъсня Гласът с поредното си безценно включване. — Просто трябва да събереш парченцата от пъзела.
Подобни глупости като от късметче от китайска сладка7 изобщо не ми помагаха. В крайна сметка, можех да науча всичко това по много начини и без проклетия Глас в главата си.
— Вярно? — изръмжах. — Трябва да събера парченцата? Чудесно! Благодаря за страхотния съвет! Да ми беше казал по-рано, долен…
Осъзнах, че говоря на глас, и млъкнах.
Не знаех какво да мисля. Зъба беше единственият, пред когото можех да си го призная. Ако бях с някой от останалите, щях да измисля нещо, за да прикрия истината.
Поклатих глава.
— Не знам какво става. Знам само, че тя ми помогна. При това не веднъж, а два пъти.
Зъба остана безмълвен, което ме влудяваше.
Бяхме стигнали до каньона, където оставихме ятото. Огледах района, но не открих издайническата струйка дим от огъня им. Което означаваше, че поне веднъж бяха проявили разум, бяха се прикрили, бяха…
Двамата със Зъба се спуснахме в каньона, но вече бяхме сигурни. Бяхме разбрали още на шейсет метра височина. Нямаше нужда да пипам прегорялата пепел или да се оглеждам за следи, въпреки че го направих, разбира се.
Беше ужасяващо, потресаващо ясно — ятото не беше тук от няколко дни. И следите по земята в каньона сочеха, че ги бяха отвлекли насила.
Докато аз се тъпчех доволно с домашни курабийки с шоколад, приятелите ми бяха попаднали в засада, което казваше много.
Отпуснах глава върху десницата си и вдигнах непотребната си лява ръка.
— Мамка му!
Което значително омаловажаваше ситуацията.
35
Когато Ръч най-сетне отвори очи, камионът се движеше. Нямаше спомени от последните няколко часа и предположи, че ги е прекарала в сън.
Завъртя се наоколо и видя, че Гази и Иги лежат със затворени очи. Може би спяха. И Тото изглеждаше изтощен — лежеше на една страна и дори не пъхтеше.
Ейнджъл я нямаше. Макс и Зъба нямаха никаква представа къде бяха, нито какво се беше случило. Иги като че се беше предал.
Газопровода не беше казал нищо, но Ръч знаеше, че е по-уплашен, отколкото би признал. По мръсните му бузи личаха изсъхнали следи от сълзи. Така изглеждаше по-малък и по-беззащитен, отколкото го беше виждала някога.
Ръч се премести малко и видя пет роболета, седнали в предната част на каросерията, облегнали гръб на стените. Оттук изглеждаха почти като обикновените Заличители, но все пак имаше някаква лека разлика. Практически бяха метални роботи, чиято конструкция беше покрита с тънка заличителска кожа. Козината им не беше толкова гъста. А и никога не се преобразяваха в подобие на хора — запазваха вълчия си вид през цялото време.
Ръч отново затвори очи. Беше уморена, всичко я болеше и нямаше сили дори да мисли. Нуждаеха се от план, но всичко изглеждаше толкова всепоглъщащо и ужасно.
7
В китайските ресторанти в САЩ е разпространена практиката да се поднасят сладки, в които има увито късметче. — Бел. прев.