Слугата на отломъка
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-355-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слугата на отломъка». Краткое содержание книги:
Джарлаксъл е напуснал улиците на Мензоберанзан единствено със зли намерения. Злокобното влияние на кристалния отломък върху него се увеличава, докато дори собствените му агенти започват да се боят. Когато съмишлениците му от Бреган Д’аерте се обръщат срещу него, Джарлаксъл е принуден да намери спасение в мъжа, който е поробил.
— Погрижихме се — отвърна Шарлота, учудващо безстрастна, като се имаше предвид какво точно означава сухата й забележка.
Рай’ги отново хвърли многозначителен поглед на Кимуриел.
— Всичко е готово — напомни му псионистът.
— Тунелите гъмжат от пълчищата на Кийго — отвърна Рай’ги.
Това бе стара поговорка на мрачните елфи, водеща началото си от една отдавнашна битка, в която далеч по-многобройните гоблинови орди, водени от коварен бунтовник на име Кийго, бяха напълно разгромени от обитателите на неголям и не особено гъсто населен елфически град. Мрачните бяха напуснали домовете си, подмамвайки противника в тесните тунели зад града и точно това имаше предвид Рай’ги — всичко бе на мястото си, но за погрешната битка.
Шарлота обаче го изгледа недоумяващо, което не бе никак изненадващо — войниците на Бреган Д’аерте, спотаени в тунелите под дома на Рейкърс, надали можеха да бъдат наречени „пълчища“.
То се знае, Рай’ги слабо се интересуваше дали Шарлота Веспърс го разбира, или не.
— Успяхме ли да проследим липсващите агенти? — попита той. — Знаем ли къде са се скрили?
— В домовете на гилдиите си, предполагам — отвърна Шарлота. — Малцина са навън тази нощ.
За пореден път — недвусмислен намек, че твърде много бе разкрито преждевременно. Възможно ли бе Шарлота да ги е предала? Рай’ги с усилие се пребори с желанието да я разпита тук и сега, използвайки обичайните за своя народ методи, които бързо щяха да я пречупят. Стореше ли го обаче, щеше да му се наложи да отговаря пред Джарлаксъл, а магьосникът не беше готов за този сблъсък още не.
Ако сега отменеше цялата операция, ако всички войници, хора и елфи, се върнеха в дома на Басадони, без да са извадили оръжие, Джарлаксъл нямаше да е доволен. Наемникът бе твърдо решен да доведе нападението докрай, въпреки неодобрението на своите помощници.
Рай’ги затвори очи, прехвърляйки всички страни на положението в ума си, в опит да открие някоя спасителна вратичка. Един от домовете на Рейкърс беше встрани от останалите и най-вероятно бе слабо охраняван. Ако успееха да го унищожат, надали щяха да навредят кой знае колко на Рейкърс, но подобно завоевание може би щеше да поуталожи неизбежния гняв на Джарлаксъл.
— Заповядай на войниците на Басадони да се приберат — нареди магьосникът на Шарлота. — Нека го направят така, че да бие на очи — нареди на част от тях да отидат в „Медната миза“ или някоя друга пивница.
— Вратите на „Медната миза“ са здраво залостени — напомни му Шарлота.
— Отворете ги тогава! Кажи на Дуавел Тигъруилис, че тази нощ тя и дребните й събратя няма от какво да се боят. Нека всички видят войниците ни из улиците — не под строй, а на малки групички.
— Ами Бреган Д’аерте? — попита Кимуриел с известна доза притеснение в гласа.
Но далеч не толкова, отбеляза Рай’ги, колкото би могло да се очаква, при положение че той току-що бе издал заповед, която открито противоречеше на недвусмислените нареждания на Джарлаксъл.
— Нека Берг’иньон и всички, които си служат с магия, се отправят към осмата позиция — отвърна Рай’ги.
Кимуриел, който знаеше, че това са клоаките под изолирания дом на Рейкърс, повдигна белите си вежди.
И двамата бяха наясно каква съпротива могат да очакват там — твърде малка, за да е необходимо присъствието на Берг’иньон и онези, които владееха магия.
— Трябва да действаме така прецизно, сякаш нападаме не кой да е, а дом Баенре — заяви Рай’ги и Кимуриел повдигна вежди още по-високо. — Поправете бойните планове и разположете необходимите сили за провеждането на атаката.
— Защо просто не доведем група коболди, които да свършат цялата работа? — насмешливо подхвърли Кимуриел.
— Никакви коболди и никакви хора — отсече Рай’ги, натъртвайки на всяка дума. — Това е работа само за мрачни елфи.
Кимуриел като че ли най-сетне разбра какво се върти в главата на магьосника, защото по устните му плъзна лукава усмивка. Той хвърли бърз поглед на Шарлота, кимна на Рай’ги и като затвори очи, използва псионистките си умения, за да се свърже с Берг’иньон и останалите пълководци от Бреган Д’аерте.
Рай’ги изпитателно се вгледа в Шарлота. Едно поне трябваше да й признае — каквито и мисли да се въртяха в главата й, тя с нищо не ги издаваше. Въпреки това, сигурен бе елфът, тя несъмнено се питаше дали не я бяха заподозрели, нея или някой друг от гилдията, че предават информация на Рейкърс.