Подменена орис
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721888
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Подменена орис». Краткое содержание книги:
Веднъж изречени, думите на оракулите ще преследват орисаните докрай. Но въпреки фаталното пророчество Акос Кересет остава все така влюбен в Сайра Ноавек.
Изненадващо Лазмет – смятаният за мъртъв баща на Сайра, се завръща и заявява правото си на законен шотетски суверен, с което разпалва варварска война.
Сайра и Акос отчаяно се опитват да спрат опустошението. За нея това означава да отнеме живота на мъжа, когото смята за свой баща. За него – да се прости със собствения си живот.
ЕДНА ОРИС ГИ СЪБРА, СЕГА ТЯ ЩЕ ГИ РАЗДЕЛИ.
Едното око на председателя заиграва леко.
— Трябва да разберете, че до идването на власт на рода Ноавек Шотет беше една досадна неприятност за галактиката. Когато преди два сезона пристигнахте при нас и ни описахте жестоките воини, ние си представихме жалките, грохнали просяци, които всеки сезон тропаха на прага на чуждите планети и се молеха да изровят нещо от бунищата ни.
— Те ограбват болниците и нападат горивните станции по време на своите странствания повече от два сезона — отвръща тя. — Нима това е убягнало от вниманието на всички планетни лидери досега?
— Не съвсем — уточнява председателят на Съвета. — Само че получихме от сигурен източник сведения, че Лазмет Ноавек е още жив и скоро ще се върне на власт в Шотет. Млада сте, за да осмислите напълно това, но Ризек беше забележително цивилизован в сравнение с баща си. Той беше наследил майчиното си влечение към дипломацията, макар и без нейното непринудено държане. Именно при управлението на Лазмет Шотет се превърна в страшилище. И все така под неговите напътствия от задгробния свят, както изглежда, Ризек погна оракулите и сестра ти.
— Значи всички се страхувате от него. От този единствен човек. — Аст се смръщва. — И какво може той — да пуска огън от задника си?
— С дарбата си Лазмет контролира хората, и то съвсем буквално — пояснява председателят на Съвета. — Способностите му, съчетани с новата сила на шотетската армия, не бива да се подценяват. Длъжни сме да се отнасяме с шотетците като с нашествие на насекоми по земя, която иначе може да се използва за отглеждане на ледоцвет, за нещо потребно и ценно.
Очите му заблестяват. Може да нямам богата фантазия, но схващам подтекста. Той мечтае Шотет да бъде заличен. Някога това бил дребен народ, който обикалял галактиката на тромавите си, раздрънкани и овехтели кораби, измършавял и измъчен от глад и болести. Председателят мечтае миналото да се върне. Той мечтае за повече ледоцвет, повече ценна тувхийска земя. Повече за него и нищо за тях, и за да го получи, иска да употреби Исае.
Мама обичаше да ми разказва, че едно време цялата галактика взимала шотетците на подбив. Наричали ги „мръсни голтаци“ и „плътски червеи“. Те кръжали из слънчевата система, преследвайки собствените си опашки. През повечето време звуците в речта им не приличали на човешки думи. Всичко това ми е известно. Чувала съм го хиляди пъти и сама съм го повтаряла.
Но в момента председателят на Съвета не се надсмива само над шотетците.
— Тогава кажете ми какви наказателни действия планира Съветът срещу Пита, след като лидерите на планетата неотдавна загатнаха, че са склонни да сключат търговски съюз с Шотет? — пита Исае.
— Не ме правете на глупак, канцлер — отвръща председателят на Съвета, но не гневно, по-скоро уморено. — Вие знаете, че не можем да направим нищо срещу питарците. Галактиката не може без материалите, с които те ни снабдяват.
Никога по-рано не се бях замисляла за питарците. Всъщност политиката никога не ме беше занимавала и толкоз — докато не опрях до сестрите Бенесит след смъртта на баща ми. Но председателят на Съвета има право — от здравите питарски материали се правят най-добрите машини в галактиката, даже и корабите. А заради мразовития въздух на Тувхе ние най-много от всички разчитаме на изолираното питарско стъкло за прозорците си. И ние като останалите планети от Съвета не можем да си позволим да ги изгубим.
— Пита се отказа от сътрудничеството с Шотет и това би трябвало да е достатъчно. Що се отнася до останалите планети-нации, те продължават да мислят, че войната трябва да се оглави от Тувхе, след като проблемът действително е междупланетен. Но всички са отворени за преговори относно помощта и военната подкрепа.
— С други думи — вметна Аст, — вие ѝ хвърляте парите си, а тя трябва да изправи стена от тела между Шотет и останалите от вас.
— Охо, вие определено обичате драматичния изказ, господин… — Председателят на Съвета наклонява главата си. — Имате ли фамилно име?
— Не са ми нужни вашите почтителни обръщения. Или ми викайте Аст, или изобщо не ми викайте никак.
— Аст — изрича председателят и гласът му омеква, сякаш говори на дете. — Парите не са единственият вид помощ, която Съветът може да предложи. А ако на вас ви предстои война, госпожице Бенесит, вие не сте в позиция да откажете помощта ни.