Подменена орис

Исае ме поглежда. Скръствам ръце в скута си и се усмихвам. Спомням си, че председателят на Съвета предпочита топлия бриз. Ето каква трябва да бъда и аз — топла и непринудена, тънък слой пот, който е почти приятен, свеж полъх, който гали.

— Разбира се. Сайра Ноавек предизвика брат си Ризек на дуел и той прие. Но преди някой от тях да успее да нападне другия, се появи брат ми Айджа… — Задавям се. Не мога да продължа разказа. — Извинете, дарбата ми не е много сговорчива.

— Тя невинаги може да казва това, което иска — обяснява Исае. — Айджа беше опрял нож в гърлото на сестра ми. Той я уби. Край.

— Ами Ризек?

— И той е мъртъв — отвръща Исае и за миг ми се струва, че ще му разкаже как влезе в склада на кораба с нож, изтръгна с хитрост признанието му, а сетне го наръга с острието, все едно беше шило. Но тя додава: — Уби го собствената му сестра, която след това завлече тялото му на борда, предполагам, за да не го оскверни тълпата, сред която се беше възцарил смут и безпорядък.

— А тялото му къде е?

— Рее се в пространството, предполагам — отвръща Исае. — Нали шотетците така погребват мъртвите си.

— Не съм запознат с шотетските обичаи — парира председателят на Съвета и се обляга назад в креслото си. — Много добре. Както и очаквах, това е всичко. А колкото до реакцията на останалата част от галактиката… хм, откакто излъчиха смъртта на сестра ви, отговарям на съобщенията на другите лидери и представители. Те тълкуват убийството като военна агресия и искат да знаят какво ще предприемем ние.

Исае се изсмива. Същият горчив смях излезе от устата ѝ, преди да наръга Ризек.

— Ние ли? Преди два сезона поисках подкрепата на Съвета, за да обявя война на Шотет заради убийството на залязващия ни оракул, ала получих отговор, че „гражданският спор“ между Шотет и Тувхе, както вие се изразихте, е междупланетен проблем. И аз трябва да го уредя вътрешно помежду ни. Сега обаче се чудите какво сме щели да правим? Няма ние, председателю.

Председателят на Съвета ме поглежда с повдигнати вежди. Ако очаква от мен — какво беше казал? — да я успокоя, ще остане разочарован. Невинаги успявам да контролирам дарбата си, но не желая да правя нещо само защото той ми казва. А и все още не знам със сигурност дали ще има полза, ако Исае се успокои.

— Преди два сезона Ризек Ноавек не беше убил сестрата на канцлера — отвръща председателят на Съвета спокойно и любезно. — Шотет не се тресеше от масови вълнения. Ситуацията се промени.

Матовите панели от лявата страна на помещението започват пак да изсветляват и постепенно се превръщат от стена в прозорец.

— Знаете ли откога търпим атаките им? — пита Исае. — Още отпреди моето раждане. Повече от двайсет сезона.

— Познавам историята на конфликта между Тувхе и Шотет.

— И какво си мислехте през това време? Че ние сме шепа тъпоглави фермери, които отглеждат ледоцвет, и щом продукцията не е застрашена, на кого му пука, че нас ни нападат? — Тя се изсмива остро. — Град Хеса е сринат със земята от партизанската война, а вие я наричате граждански спор. Те насичат лицето ми и убиват родителите ми, но никой не си мърда пръста, освен да изпрати съболезнованията си. Един от оракулите ми намира смъртта си, друг е отвлечен, ала аз съм длъжна сама да се оправям. Как така сега всички се вълнувате и сте се втурнали да ми помагате? От какво се страхувахте досега?