Буревестник [Войните на Розите-1]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Войните на розите #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Буревестник [Войните на Розите-1]». Краткое содержание книги:
— Поискаха сватбата да стане в катедралата в Тур, ето какво. Земя, където френската армия може да лагерува отпред, готова да влезе във владение на цената, която платихме за мира, ето какво! Няма да позволя Хенри да влезе там, Уилям — докато съм жив, няма да позволя.
— Няма да му позволиш ли? — повтори Съфолк с вдигната въпросително вежда.
— Знаеш какво искам да кажа. То ще бъде малко като да размахваш парченце пържола под носа на котката. Никога няма да го пуснат от хватката си, казвам ти го.
— Ами смени мястото тогава. Настоявай за Кале, да речем. Ако там не е в безопасност, няма да е безопасно и да се ожени в Англия.
— Писмата, дето разнасяш от месеци, не са били само излишен товар, Уилям Пул. Те няма да приемат Кале, където кралското им семейство ще е заобиколено от английската армия. Чудя се защо е така. Ето ти мисъл. Възможно ли е да е по същата причина, поради която ние не сме съгласни с Тур? Признай ми малко мозък, Уилям. Опитах се да настоявам, ама те не отстъпват изобщо. Така или иначе, където и да я направим, имаме и друг проблем, нали? Нашият Хенри не бива да бъде допускан да разговаря с френския крал. Само едно кратко разговорче с нашето агънце и те ще затръбят с проклетите си тръби и ще вперят очи в Ламанша.
— А, да, това е проблем. В Тур или в Кале. Не виждам… има ли някаква неутрална позиция, нещо средно между двете?
Дери вдигна презрителен поглед към по-стария мъж.
— Какъв срам, че те нямаше с безценния ти мозък, докато ровичках из картите да намеря точно такова място. Отговорът е „не“, Уилям. Има английска територия и френска територия. Няма средно положение. Или ние отстъпваме, или те, или пък цялата работа се разпада и няма сватба, няма и мир. О, и не сме решили проблема за това, че агънцето трябва също да остане безмълвно по време на цялата служба. Мислиш ли, че ще приеме това, Уилям? Или пък е по-вероятно да им каже, че задържа корабите им всяка нощ с проклетите си ръце? Ти какво мислиш, а?
Уилям видя, че Дери се усмихва дори когато съобщаваше за сигурното пропадане на многомесечен труд.
— Имаш решение, така ли?
Дери пак вдигна бирата си, отпи голяма глътка и върна чашата празна на масата.
— Хубаво нещо е бирата. Да, имам отговор на твоите молитви, Уилям Пул. Или пък отговор на неговите кралски молитви може би. Ще се ожени в Тур, няма как. Но той просто няма да е там.
— Какво? Това някаква гатанка ли е, Дери? — той видя как очите на приятеля му охладняха и преглътна.
— Не обичам да се съмняват в мен, Уилям Пул. Казах ти, че имам отговор и няма дори трима души в цяла Англия, дето да можеха да намерят логика през цялата тази мъгла, в която французите са обвили всичко това. Знаеш ги какви са, толкова наперени в своето чувство за превъзходство, та едва ли могат да повярват как все ги бием. Трябва някакъв вид арогантност, за да не обръщаш внимание на факта, че толкова много пъти ти шарят гърба с пръчката, но те някак си го могат. Не ме питай как — той видя объркването по лицето на лорд Съфолк и поклати глава. — Твърде си благ за всичко това, Уилям. Това е, което най-вече харесвам у теб, но човек трябва да бъде кучи син с език на усойница, за да спечели с тези мръсници. Ще се съгласим с църквата в Тур, но малкото ни агънце ще се разболее в последния момент, когато е твърде късно да се отложи. Ето това е новина, дето ще им развърже езиците от възбуда — той опита да говори с ужасяващ френски акцент, когато продължи: — Кат бъшта съ! Ръзболял съ ут болистъ!… Няма да живее. Но ти ще бъдеш там, за да размениш пръстените и клетвите вместо него, Уилям. Ти ще се ожениш за малката Маргарет на негово място.
— Няма да стане — отсече Съфолк твърдо. — Аз вече съм женен! Как може подобно нещо да бъде законно? На четирийсет и седем години съм, Дери, женен при това!
— Да, каза ми го. Как не съм се сетил досега. Честно, Уилям, като нямаш мозък колкото една риба. То е само за показ, нали така? Служба в Тур, като ти си заел мястото на Хенри, после истински брак, когато тя вече е на безопасно място в Англия. Всичко е законно. Те ще се съгласят, защото ще им е отнело месеци само да определят местата за сватбения обяд. Така ще го представим, че няма да имат друг избор.
— Мили боже — едва отрони Уилям. — Някой ще трябва да каже на момичето.
— Не, това е нещо, което няма да направим. Ако ѝ се каже преди сватбения ден, френският крал ще има време да отмени всичко. Гледай сега. Докарахме го този позлатен паун до масата. Няма да го пусна сега да си върви. Не, няма друг начин. Те разбират на самия ден и службата продължава с теб. Не е ли това причина веднъж поне да изпиеш една бира, Уилям? Тази малцова бира от Кент, знаеш, е един фартинг за пинт, ако плащах аз. Правят хубави пържоли и бъбречета тук, хайде да вдигнем тост за втория ти брак, Уилям Пул. Не пее ли сърцето ти като проклета чучулига при тази мисъл? Моето пее със сигурност.