Двор от мъгла и ярост
- Автор: Маас Сара Дж.
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717409
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Двор от мъгла и ярост». Краткое содержание книги:
Старицата стисна лакираните странични облегалки на стола и се приведе напред.
— В такъв случай защо не помолиш някой от крилатите ви приятели да ви пренесе през морето, момиче.
Неста преглътна сухо.
— Моля ви. — Не очаквах някога да чуя тези думи от нейната уста. — Моля ви, не ни оставайте на произвола на съдбата.
Старицата не се трогна. А в моята глава не беше останала нито дума.
Бяхме им показали. бяхме. бяхме направили всичко по силите си. Дори Рис мълчеше с неразгадаемо изражение на лице.
Касиан обаче тръгна към Неста и стражите се напрегнаха, макар че илирианецът ги подмина като стръкове жито в нива.
Той впери поглед в Неста, която още се взираше гневно в кралиците с плувнали в сълзи очи — сълзи на ярост и отчаяние, породени от онзи огън, който я изгаряше отвътре. Когато най-сетне забеляза Касиан, вдигна поглед към него.
— Преди петстотин години — подхвана сурово той — се сражавах на бойно поле недалеч от тази къща. Сражавах се рамо до рамо и с човеци, и с елфи, кървях до тях. И пак ще изляза на бойното поле, Неста Арчерън, за да защитя тази къща и народа ви. Не знам по-добър начин да се сбогувам с живота си от това да браня изпадналите в беда.
По бузата на Неста се търкулна сълза. И Касиан протегна ръка да я избърше.
Тя не се отдръпна от допира му.
Не знам защо, но погледнах към Мор.
Тя гледаше с широко отворени очи. Не от ревност или гняв, а от нещо като. благоговение.
Неста преглътна и извърна лице от Касиан. Той задържа погледа си върху сестра ми още малко, преди да се обърне към кралиците.
Без да кажат и дума, двете жени станаха.
Мор също стана и попита:
— Пари ли искате? Кажете си цената тогава?
Златната кралица изсумтя, докато стражите им започнаха да се струпват край тях.
— Притежаваме несметни богатства. А сега ще се върнем в двореца, за да обсъдим въпроса със сестрите ни.
— Вече сте решили да ни откажете — изтъкна Мор.
Златокосата се подсмихна.
— Възможно е.
Тя пое ръката на старицата, която вирна брадичка и каза:
— Оценяваме доверието ви.
После изчезнаха.
Мор изруга. А аз погледнах към Рис със свито сърце и тъкмо се канех да попитам защо не е настоял, защо не е казал повече.
Но проследих погледа му до стола, където бе седяла златната кралица.
Под него имаше кутия, укрита досега от обемните й поли.
Кутия. която явно беше извадила от таен джоб в роклята си, когато се беше навела да вземе кърпичката си.
Рис я беше видял. И веднага бе спрял да говори, за да си тръгнат възможно най-бързо.
Дори не ме интересуваше как е успяла да я донесе тук.
Не и при положение, че втората част от Книгата на Диханията вече изпълваше стаята с присъствието си, пееше ми.
Живот и смърт, и прераждане.
Слънце и луна, и мрак.
Разложение, цъфтеж и кости.
Привет, мило същество. Привет, повелителке на нощта, принцесо на тленността. Привет, звяр острозъб и плаха кошуто. Обичай ме, докосвай ме, възпей ме.
Лудост. Докато първата половина беше студена, лукава, в тази кутия се криеше хаос и смут, и беззаконие, радост и отчаяние.
Рис я взе внимателно и я остави върху стола на златната кралица. Не се нуждаеше от моите сили, за да я отвори — не я заключваше ничие заклинание.
Просто вдигна капака. Върху златната корица на Книгата лежеше бележка.
Прочетох писмото ти за твоята любима. Вярвам ти. И вярвам в мира.
Вярвам, че можем да се борим за един по-добър свят.
Ако някой попита, откраднал си я по време на срещата ни.
Не се доверявай на останалите. Шестата кралица не е болна.
И толкова.
Рис взе Книгата на Диханията.
Светлина и мрак и сивота светлина и мрак и сивота…
После се обърна към сестрите ми. Касиан още стоеше до Неста.
— Вие решавате, дами, дали предпочитате да останете тук, или да дойдете с нас. Вече знаете как стоят нещата. Неста е наясно колко нищожен е шансът за изселване. — Той й кимна одобрително. — Ако изберете да останете тук, до час ще изпратя отряд войници, които да бранят дома ви. Ако предпочетете да заживеете с нас в града, който току-що ви показахме, ви съветвам веднага да стегнете багажа си.
Неста погледна към Илейн. По-малката ми сестра още немееше смаяно. Чаят, приготвен от нея — най-ароматният, най-екзотичен чай на пазара, — стоеше недокоснат на масата.
Илейн докосна с палец железния пръстен върху ръката си.