Двор от мъгла и ярост
- Автор: Маас Сара Дж.
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717409
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Двор от мъгла и ярост». Краткое содержание книги:
Кълбото в гърдите ми се отпусна, макар че в същото време по гръбнака ми пробяга ледена тръпка — какво ли щеше да се случи, ако освободеше над света всичката онази сила, която бях видяла в Двора на Нощта?
— В такъв случай ще започна отварата още днес, веднага щом се върнем.
Станах от масата на разтреперани колене и тръгнах към банята. Трябваше да се изкъпя — носех мириса му по себе си, усещах вкуса му в устата си дори след закуската. Рис се обади тихо зад мен:
— Но ще съм безкрайно щастлив, ако един ден ме дариш с деца, ако споделя тази радост с теб.
Обърнах се към него.
— Първо искам да поживея — отвърнах. — С теб. Искам да видя света и да приключенствам. Искам да разбера какво е да бъда безсмъртна и твоя другарка, и част от семейството ти. Искам да съм… готова за тях. Пък и имам егоистичното желание да си само мой за известно време.
Усмивката му беше нежна, топла.
— Твой съм за колкото време искаш. Нямам нищо против дори да си останеш лично моя до края на вечността.
Успях да стигна само до ръба на ваната, преди Рис да ме хване и да ме отнесе във водата, където правихме бавна любов сред благоуханната пара.
56.
Рис ни ответря до илирианския лагер. Нямаше да се задържаме там достатъчно, че да е рисковано — пък и с десет хиляди илириански воини по околните върхове, Рис се съмняваше някой да ни нападне.
Тъкмо се бяхме появили в калта пред каменната къщичка, когато Касиан провлачи зад нас:
— Е, крайно време беше.
Дивото, озлобено ръмжене, което се изтръгна от гърдите на Рис, ми се стори напълно непознато и го хванах за ръката, преди да се завърти към приятеля си.
Касиан само го погледна и се разсмя.
Но илирианските воини от лагера започнаха да излитат в небето, взимайки жените и децата си с тях.
— Тежък път?
Касиан завърза тъмната си коса с парче протрита кожа.
Вместо ръмжене, от Рис вече извираше неестествена тишина. И за да не опустоши лагера, реших да се намеся:
— Като ти разбие зъбите, Касиан, да не ми се оплакваш.
Касиан скръсти ръце.
— Май свещената връзка те е протрила малко, а, Рис?
Рис не отвърна.
Касиан се подсмихна.
— Фейра не ми изглежда особено уморена. Дали да не се погрижи и за мен.
Рис избухна.
Двамата се затъркаляха в калта сред кълбо от криле, мускули, зъби и летящи юмруци.
А когато Касиан го изрита от себе си, разбрах, че не го е подиграл напразно. Рис дори не докосна силата, с която можеше да срути планините покрай нас.
Приятелят му веднага беше разпознал напрежението в очите му и знаеше, че трябва да го освободи, преди да продължим напред.
Рис също знаеше. Затова и ни беше ответрял първо тук — а не директно във Веларис.
Двамата бяха зрелищна гледка: илириански воини, борещи се задъхано в калта и плюещи кръв. Никой от другите илирианци не посмя да кацне.
И нямаше да кацнат, докато Рис не излееше всичкия си гняв — или просто напуснеше лагера. Ако на обикновения елф му беше нужна седмица да се приспособи към промените. Колко време му трябваше на Рисанд? Месец? Два? Година?
Рис заби юмрук в лицето на Касиан и той се разсмя през окървавени зъби. Отвърна му с круше и направо изтръпнах, когато главата на Рис се отметна рязко настрани. Бях го виждала да се бие и преди — беше сдържан и грациозен боец, — бях го виждала и ядосан, но никога толкова. освирепял.
— Ще се боричкат още доста време — отбеляза Мор от входа на къщата. Отвори ми вратата. — Добре дошла в семейството, Фейра.
Едва ли някога бях чувала по-хубави думи.
Рис и Касиан се бъхтиха цял час и когато се довлякоха в къщата, изнемощели и оцапани с кръв и кал, само един поглед към другаря ми беше достатъчен да закопнея по уханието и близостта му.
Касиан и Мор моментално си намериха друга работа, а Рис дори не си направи труда да ме съблече докрай, а направо ме преви по лице на кухненската маса и ме накара да стена името му толкова силно, че дори илирианците в небето над нас да ме чуят.
Като свършихме, напрежението в раменете му и бурята в очите му бяха отшумели напълно. Касиан почука на вратата и Рис ми даде влажна кърпа, за да се почистя. Секунда след това четиримата се ответряхме до музиката и светлината на Веларис.