Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Прилича ми на скривалището, което използваха под крепостта Кавел — подметна замислено Джеймс.

Грейвс продължи:

— Там има вода от подземен извор, а храна могат да купуват от Шамата или Земен край. Достатъчно близо е до Крондор, за да нанасят светкавични удари, и ако не знаете какво търсите, лесно можете да минете съвсем близо до скривалището им, без да ги откриете.

Арута се обърна към Уилям, който слушаше всичко това внимателно, и му нареди:

— Изтичай до покоите ми — вземи колкото помощници ти трябват, но искам час по-скоро да преровите всички карти и да ми намерите някакъв знак за съществуването на тази кешийска крепост.

— Можеш ли да четеш кешийски, момче? — попита го Грейвс.

Уилям кимна.

— Мога.

— В такъв случай ще търсиш място, наречено Долината на изгубените хора. Оттам ще прокараш пръст на изток. Ако тази крепост я има на картата, вероятно ще е обозначена като Могилата на безнадеждните.

— Сигурно не са се претрепвали от мерак да служат там — подметна Джеймс.

— Това не зная — рече Грейвс, — но съм сигурен, че онзи пияница я нарече точно така. Каза също, че според легендата гарнизонът бил оставен да умре, докато защитавал крепостта от многократно по-силен противник. И до ден-днешен крепостта била обитавана от духовете на избитите войници — кръвопийци и разни подобни фантасмагории.

— Ако беше видял това, което видях аз с очите си, докато се биех с Нощните ястреби, щеше да смениш тона — каза сериозно Джеймс. — Не знаеш какво е да изтребиш цялата пасмина и след малко да ги видиш как се надигат окървавени от пода и отново ти скачат.

Грейвс въздъхна.

— Ваше височество, вече ви предупредих, че срещу вас действат тъмни сили, и не остава нищо друго, освен да го повторя.

— Добре, Грейвс — каза Арута. — Тазсутрешният съд ти се разминава, но засега ще останеш мой гост. Ако разказът ти отговаря на истината, лично ще наредя да те качат на кораба за Дърбин или Квег, или накъдето искаш да отплаваш. Джеймс, върни го в тъмницата.

— Слушам. — Джеймс отдаде чест, поведе Етан към изхода и пътем му пошушна: — Май мина добре.

— Щом ти го казваш, Джими.

— Не те предаде на ишапците, нито нареди да те обесят, нали?

Грейвс се усмихна.

— Да, и това не е малко.

Минаха покрай стаята на Джеймс, за да вземат Лимм и Кет, и отново слязоха в подземията. За Грейвс те бяха много по-уютни и безопасни и от най-луксозната странноприемница на Крондор. Така поне смяташе Джеймс.