Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Направи столче.

Уилям направи столче с ръце и повдигна Джеймс нагоре. След като се изкатери ловко на покрива, Джеймс се обърна и му подаде ръка.

— Хайде, по-бързо! — прошепна той.

Уилям се вкопчи в протегнатата ръка и задраска нагоре по стената. Малко след това се покатери задъхан горе. Джеймс го задърпа към другия край на покрива, надникна надолу, вдигна ръка и разпери четири пръста — толкова бяха мъжете под тях.

Уилям не посмя да надникне.

— Скачал ли си досега от покриви? — прошепна Джеймс.

— Какво?! До земята има поне пет метра!

— Горе-долу. Не те карам да падаш като камък. — Джеймс се плъзна до ръба на покрива, обърна се по корем и се улови за стряхата. Увисна за миг, намалявайки разстоянието до земята с дължината на тялото си, после се пусна и се стовари с ботуши върху раменете на един от мъжете долу. Нещастникът се строполи на земята — в несвяст или мъртъв, — а Джеймс се претърколи върху калдъръма. Без да мисли за последствията, Уилям се опита да повтори номера на Джеймс.

Ръката му се плъзна по стрехата и вместо да се улови за нея и да забави падането си, той се стовари с цялата си тежест върху втория от мъжете и направо му прекърши гръбнака. Уилям се огледа замаяно, но рефлексът от тренировките надделя и той бързо се изправи и машинално зае позиция за бой. Противникът му изглеждаше по-скоро изплашен, отколкото готов за атака. Джеймс вече се биеше с другия непознат. Мъжът, върху когото бе скочил скуайърът, лежеше и стенеше.

Противникът на Уилям, нисък набит мъж с изпъкнали като на докер мускули, неочаквано се нахвърли върху него и замахна със сабята си. Макар и замаян от падането, Уилям успя да парира удара, пропусна мъжа близо до себе си и го удари с рамо в гърдите. Непознатият се олюля, после неочаквано хвърли оръжието си на земята и вдигна ръце напред, разтворил длани в знак, че се предава. Зад него бе застанал Джеймс, опрял острието на сабята си в гърба му.

— Браво на теб — захили се скуайърът. — Няма смисъл да пукнеш като другите, нали?

Мъжът не отговори, пристъпи леко напред, после внезапно се извъртя и се хвърли с всичка сила върху острието на Джеймс.

— Ей, какво правиш? — извика ужасено Уилям.

Джеймс освободи сабята си и улови падащия мъж. Един поглед в изцъклените му очи бе достатъчен да обяви:

— Мъртъв е.

— Но защо?

Джеймс бръкна под наметалото на убития и извади окачен на верижка амулет. Беше изработен от тъмен метал, с гравиран отгоре ястреб.

— Нощни ястреби — прошепна той и се огледа. — Чакай ме тук.

Уилям кимна мълчаливо и Джеймс се изгуби в нощта. Секундите се нижеха бавно и младият рицар се зачуди къде ли се е дянал Джеймс. За всеки случай улови меча с две ръце. Тъкмо когато вече се питаше дали да не повика градската стража, Джеймс се появи също така неочаквано и безшумно, както беше изчезнал, следван от двама жандарми.