Нишката на покварата

Тя се хвърли към звяра, вкопчвайки се в него, и светът отново избухна в златисто. Илюзията на Чаросплетника бе унищожена.

Сега разбра с какво всъщност се беше занимавал врагът й, докато я бе заблуждавал с хитрата си тактика. Той бе използвал времето, което Кайку бе пропиляла в бягство от страшилището, за да проникне през защитите й, разкъсвайки възлите, докато преградата, която го делеше от физическото тяло на девойката, бе станала съвсем протрита и можеше да бъде разкъсана всеки момент. Тя започна трескаво да възстановява защитите си, танцувайки от възел на възел по бойното поле. Вещерът я притискаше неумолимо — в момента я засипваше с удари, мушкания и финтове, целящи да отклонят вниманието й от истинската вреда, която й нанасяше; обаче Кайку отгатна триковете му и пренебрегна мнимите атаки, концентрирайки се върху възстановяването на щетите, докато същевременно успяваше да създаде възли и капани, в които да впримчи своя враг, обърквайки действията му.

Светът отново се промени — този път се превърна в дълъг и тъмен тунел, в края на който нещо се носеше към нея. Този път обаче тя знаеше какво представлява то и насочи цялото си внимание към Чаросплетието, пренебрегвайки тази сцена. За разлика от Вещера, тя нямаше нужда да визуализира по определен начин света на златистите нишки; спокойно можеше да се справи и с естествения му вид. Това й осигуряваше предимство и я правеше по-бърза от противника й.

Ала Кайку продължаваше да е все така неопитна в това изкуство, а Чаросплетникът беше хитър. Засега се отбраняваше успешно, ала колкото й да беше бърза, нямаше да може да отблъсква вечно подстъпите му. А идеята за контраатака бе неприложима, при положение че врагът й я бе притиснал така.

„Трябва ти само да спечелиш време“, помисли си младата жена.

Тогава внезапно го съзря — отвор, зейнал в отбраната на Вещера, появил се най-вероятно в резултат на недоглеждане, а впоследствие разширен заради обтягането на фибрите около него. Чаросплетникът бе концентрирал цялото си внимание върху нея, без да следи собствената си защита. В момента се провираше из объркания лабиринт, който Кайку бе създала специално за него. Това щеше да го забави достатъчно дълго, за да може девойката да…

Нямаше време за размишления. Насочвайки съзнанието си в определена точка, тя се стрелна покрай шаващите пипала на вещерското въздействие и се гмурна в отверстието.

По времето, когато осъзна, че това е капан, вече беше прекалено късно. Дупката се затвори зад нея, спускайки тежка завеса от преплетени влакна, за да й попречи да излезе оттам. Заобикалящите я фибри се впиха в нея като мрежа, заплашвайки да я задушат. Тя започна да се съпротивлява отчаяно, ала докато размотаваше едни възли, Чаросплетникът бързо изплиташе други, подобно на паяк, омотаващ муха в паяжината си. В някаква друга част от съзнанието си Кайку забеляза, че Вещерът се измъква от капана, който му беше поставила; девойката си даде сметка, че той през цялото време е знаел за него, и се бе напъхал вътре само за да я заблуди и да я накара да влезе в собствената му клопка. Той започна отново да разпаря отбраната й, а младата жена бе неспособна да направи каквото и да било, за да му попречи. Беше се хванала на елементарен трик и нямаше никакъв начин да се освободи навреме, за да спре врага си. Това бе грешка, която щеше да й струва живота.