Том 5 (Исторически драми) [bg]

и гордите със броя си французи,

самонадеяни и остроумни,

на зарове залагат във аванс

британците, които ще пленят,

и укори отправят към нощта,

че бавно си отивала, същинска

саката грозна вещица! В туй време

обречените бедни англичани,

загледани в безсънните огньове,

си мислят, примирени като жертви,

за идващия ден; и под луната,

с лица изпити, дрипави и мрачни

приличат те на сборище среднощно

от призраци. О, който си представи

как царственият вожд на тази паплач

сега, прегледал постовете, лично

минава от палатка във палатка,

с възторг ще викне: „Да живее кралят!“,

защото той войската си обхожда

до края тъй и всекиго приветства

с усмивка скромна и нарича всички

„приятелю“, „побратиме“, „земляко“.

Ликът му царствен с нищо не показва

какъв ужасен враг го обкръжава

и ни най-малко нощите без сън

не са прогонили кръвта от него;

напротив, той е румен, свеж и бодър

и тъй величествен и все пак мек,

че всеки клетник, преди малко клюмнал,

от младия му образ черпи бодрост.

Със щедростта на слънцето той всички

дарява с лъчезарния си поглед,

разтапящ ледовете на страха,

така че всеки — рицар и войник —

добива (ако смеем тъй да кажем

при свойто недостойнство), да, добива

през тая нощ по нещичко от Хари.

И тъй, сега на бойното поле

ще трябва да преместим свойта сцена

и с няколко размахани комично

ръждиви мечове — о, тъжна гледка! —

да оскверним тържественото име

на Азенкур. Затуй тук молим всеки

със помощта на своите представи

от смешното велико да направи!