Измамникът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Вълков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Измамникът». Краткое содержание книги:
Джонсън погледна втренчено. Току-що Маккрийди бе открил причината, поради която щеше да ги арестува.
— Всъщност — продължи спокойно губернаторът, всички те са членове на една престъпна организация, известна под името Новобранците.
Новобранците бяха започнали като улични банди в бедните квартали на Кингстън, получавайки името си от задните дворове, над които властваха. Те се занимаваха с рекет и бяха придобили печална репутация заради своята жестокост. По-късно станаха доставчици на хашиш и на кокаиновия дериват крек и се превърнаха в международна организация.
Един от ямайците стоеше близо до бейзболна бухалка, опряна на стената. Ръката му бавно се плъзна към бухалката. Преподобният Дрейк забеляза движението.
— Алилуя, братко — рече той тихо и го удари. Само веднъж. Много силно. Много неща се учат в баптистките колежи, но косият внезапен удар, като средство за убеждаване на безбожниците, не е едно от тях. Ямаецът облещи очи и се свлече на пода.
Инцидентът подейства като сигнал. Четирима от останалите шестима новобранци посегнаха да бръкнат отзад под плажните ризи.
— Не мърдай! Стой на място!
Нюсън и Синклер бяха изчакали, докато горният етаж, с изключение на момичетата, се бе освободил, преди да проникнат през прозорците. Сега се намираха на горната площадка на стълбището, с автоматични пистолети, насочени към откритото пространство долу. Ръцете застинаха по средата на своя път.
— Те няма да посмеят да стрелят — изръмжа Джонсън. — Трябва да ни улучат всичките.
Фаваро светкавично прекоси мраморния под и се озова зад Маркус Джонсън. Обгърна с лявата си ръка шията на мъжа и забучи дулото на своя Колт в бъбреците му.
— Може би — изсъска той, — но ти ще си първият.
— Вдигнете ръце над главите, ако обичате — изрече почти благо Маккрийди.
Джонсън преглътна и кимна. Шестимата ямайци вдигнаха ръце. Наредиха им да се приближат с лице към стената и да се опрат на нея, с ръце над главите. Двамата полицейски сержанти измъкнаха револверите им.
— Предполагам — озъби се Джонсън, — че и мене ще причислите към новобранците. Аз съм гражданин на тези острови, уважаван бизнесмен…
— Не — поклати спокойно глава Маккрийди, — не сте. Вие сте търговец на кокаин. Ето как сте направил своето богатство. Продавайки наркотици за сметка на Меделинския картел. Откакто сте напуснал тези острови като беден младеж, вие сте прекарал по-голямата част от времето в Колумбия или в основаването на фиктивни компании в Европа и в Северна Америка за пране на кокаиновите пари. А сега, ако обичате, бих желал да се срещна с вашия главен колумбийски помощник, сеньор Мендес.
— Никога не съм чувал за него. Тук няма такъв човек — каза Джонсън.
Маккрийди пъхна една фотография под носа му. Нещо трепна в погледа на Джонсън.
— Този сеньор Мендес, или както и да се нарича сега…
Джонсън не промълви нито дума. Маккрийди погледна нагоре и кимна на Нюсън и Синклер. Двамата вече се бяха запознали с фотографията. Сержантите изчезнаха от полезрение. Минута по-късно на втория етаж се чуха два кратки изстрела, последвани от женски писък.
Три латиноамерикански момичета се появиха на горната част на стълбището и се спуснаха да бягат надолу. Маккрийди нареди на двама от полицаите да ги изведат на тревната площ и да ги охраняват. Синклер и Нюсън се появиха, тласкайки пред себе си един мъж. Той бе слаб и бледен, с права черна коса. Сержантите го бутнаха да върви надолу по стълбището, но останаха на старото си място.
— Бих могъл да повдигна обвинения срещу вашите ямайци за различни престъпления, санкционирани от тукашния закон — обясни Маккрийди на Джонсън, — но в действителност резервирах девет места за следобедния полет до Насау. Там Бахамската полиция с най-голямо удоволствие ще ви ескортира до самолета, излитащ за Кингстън. В Кингстън ви очакват. Претърсете къщата.
Останалите местни полицаи извършиха претърсването. Откриха още две проститутки криещи се под леглата, друго оръжие и голяма сума долари. В спалнята на Джонсън се натъкнаха на няколко унции от белия прашец.
— Половин милион долара — изсъска Джонсън на Маккрийди, — пуснете ме да си вървя и те са ваши.
Маккрийди подаде куфарчето на преподобния Дрейк.
— Разпределете сумата за благотворителна дейност на острова — каза той.
Дрейк кимна.
— Изгорете кокаина.
Един от полицаите взе пакетите и излезе навън, за да накладе огън.
— Да тръгваме — подкани Маккрийди.
В четири следобед малкият транспортен самолет от Насау, намиращ се на затревената писта, бе готов да излети. Осемте ямайци, всичките с белезници, бяха качени на борда от двамата сержанти от бахамската полиция, дошли, за да ги ескортират по пътя. Маркус Джонсън, със захванати с белезници зад гърба му ръце, стоеше до самолета, очаквайки своя ред.