Измамникът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Вълков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Измамникът». Краткое содержание книги:
— Мистър Добс — каза Маккрийди, — моля издърпайте на буксир тези джентълмени до кубинските териториални води или докато някой кубински патрулен катер не потегли към вас. След това отрежете въжето. Те могат да бъдат издърпани до кубинска територия от своите сънародници или да стигнат до там с гребане. — Джими Добс погледна подозрително към кубинците. Бяха седем на брой, плюс Ливингстън. — Лейтенант Хейвърсток ще ви придружи — допълни Маккрийди. — Той, разбира се, ще бъде въоръжен.
Сержант Синклер подаде на Хейвърсток отказания от преподобния Дрейк Колт Кобра. Хейвърсток стъпи на палубата на Гълф Лейди, качи се на покрива на кабината и зае позиция, седнал с лице към плоскодънната гемия.
— Не се тревожи, старче — успокои той Добс, — ако някой от тях мръдне, просто ще му пръсна черепа.
— Мистър Ливингстън — каза Маккрийди, гледайки надолу към осемте мъже в гемията, — искам да запомните последните ми думи. Когато стигнете Куба, можете да кажете на сеньор Кастро, че вземането на властта в Барклеите с помощта на подставен кандидат на изборите и по-късното вероятно анексиране на островите към Куба или тяхното превръщане в международен лагер за подготовка на революционери, е чудесна идея. Но може също така да му кажете, че това няма да стане. Нито сега, нито в бъдеще. Ще му се наложи да спасява своята политическа кариера по друг начин. Сбогом, мистър Ливингстън. Не се връщайте повече тук.
Повече от хиляда барклейци се бяха струпали на кея и видяха как Гълф Лейди се отдели от пристана и пое към открито море.
— Остава ни още една дребна задача, джентълмени — обяви Маккрийди и закрачи обратно по кея към ягуара, проправяйки път със снежнобялата си униформа сред тълпата от присъстващи хора.
Портата от ковано желязо, през която можеше да се влезе в имението на Маркус Джонсън, беше заключена. Нюсън и Синклер изскочиха от страничните врати на своите фургони и се прехвърлиха над зида, без да се докосват до стъклените чирепи над него. Минута по-късно отвътре се чу един приглушен удар, което винаги се чува, когато върхът на юмрука попадне върху нечия челюст. Електрическият мотор забръмча и двете крила на портата се отвориха.
Зад зида, вдясно от портата, имаше малка колиба с контролно табло и телефон. Проснат на земята лежеше един от чернокожите с ярките плажни ризи. Строшените му тъмни очила се търкаляха до него. Той бе хвърлен в последния фургон, в който се намираха двамата полицейски сержанти. Нюсън и Синклер се прокраднаха в тревната площ и изчезнаха зад храсталаците.
Когато Маккрийди влезе, Маркус Джонсън се спускате по стъпалата на облицованото с плочки стълбище към приемната. Беше увил тялото си в копринена хавлия.
— Мога ли да попитам какво, по дяволите, означава всичко това? — запита остро домакинът.
— Разбира се — отвърна Маккрийди, — моля приемете това.
Джонсън върна заповедта обратно.
— Е? Аз не съм извършил никакво престъпление. Вие нахълтвате в моя дом… Лондон ще бъде осведомен за това, мистър Дилън. Ще съжалявате за стореното тази сутрин. Аз имам адвокати…
— Отлично — кимна небрежно, — ужасно много ще се нуждаете от тях сега. И така, искам да поразговарям с вашите служители, мистър Джонсън, с вашите изборни помощници или сътрудници. Един от тях бе достатъчно любезен да ни посрещне на портала. Доведете го.
Двамата полицейски сержанти вдигнаха портиера, когото бяха подпирали помежду си и го пуснаха на едно канапе.
— Останалите седем, ако обичате, мистър Джонсън, заедно с техните паспорти.
Джонсън се отправи до един телефон от оникс и вдигна слушалката. Не се чуваше никакъв сигнал. Затвори телефона.
— Възнамерявам да повикам полицията — каза той.
— Аз съм полицията — отвърна язвително главен инспектор Джоунс. — Моля изпълнете заповедта на губернатора.
Джонсън обмисли положението, после викна към горния етаж. Една глава се показа над перилата. Джонсън предаде заповедта. Двамина в ярки ризи се появиха откъм верандата и застанаха от двете страни на своя господар. Още петима слязоха долу от стаите на втория етаж. Чуха се няколко приглушени женски писъка. Очевидно горе е имало празненство. Главен инспектор Джоунс ги обиколи, прибирайки паспортите им. Паспортът на проснатия на леглото бе измъкнат от задния му джоб.
Маккрийди ги проверяваше един по един, клатейки с глава.
— Не са фалшиви — заяви Джонсън самоуверено. — И както виждате, всички мои сътрудници са стъпили на Съншайн легално. Фактът, че са от ямайска националност, няма никакво отношение.
— Не е точно така — каза Маккрийди, — тъй като всички са забравили да декларират, че имат криминално минало, което е в разрез с раздел шести, подраздел Б–1 на Емиграционната наредба.